Код "Заплаха" [bg]

Изтича в кухнята и взе бутилката от фризера. Бързо взе чаша за вода от шкафа и наля два пръста охладена водка в нея. Изпи я на няколко глътки и отново я напълни.

След минута седна обратно пред бюрото си.

— Какво искате от мен, мамицата му?

— Искам да изпълнявате указанията.

— И какво ще направите, ако не ги изпълнявам? Ще пратите руската мафия ли? Тук, в Америка? Не мисля така. Може и да сте хакнали охранителна камера, но не можете да ме достигнете тук.

Доста време нямаше отговор. Валентин гледаше компютъра си, докато изпи втората чаша водка. Когато я сложи на малкото бюро, чу почукване на входната врата зад себе си.

Коваленко скочи и се извъртя бързо. Потта, избила по челото му през последните няколко минути, покапа в очите му.

Погледна към програмата „Криптограм”. Все още нямаше отговор.

И след това се появи текст:

— Отворете вратата.

Коваленко нямаше оръжие — не беше от този тип разузнавачи. Изтича в малката кухня до хола и извади дълъг кухненски нож от дървената стойка. Върна се в хола, като гледаше към вратата.

Изтича бързо при лаптопа. Написа с разтреперани ръце:

— Какво става?

— Имате посетител. Отворете вратата или той ще я строши.

Коваленко надникна през малкото прозорче до вратата, но не видя нищо освен стълбите за улицата. Отключи вратата и я отвори, като държеше ножа до себе си.

Този път забеляза фигурата в тъмното — стоеше до една кофа за боклук под стълбите, до стената. Коваленко прецени от позата, че това е мъж, но тъй като стоеше неподвижен като статуя, Валентин не можеше да различи чертите му.

Пристъпи назад в хола и фигурата приближи, стигна до вратата, но не влезе.

Сега в светлината на хола Коваленко видя, че мъжът нямаше и тридесет години. Здрав и трениран на вид, с костеливо лице и силно изразени скули. На руснака този човек приличаше на нещо като кръстоска между азиатец и американски индианец. Сериозен и суров, мъжът носеше черно кожено яке, черни дънки и черни маратонки.

— Вие не сте Центъра — отбеляза Валентин.

— Аз съм Жерав — отговори мъжът и Коваленко разбра веднага, че той е китаец.

— Жерав.

Коваленко отстъпи още малко назад. Мъжът го плашеше адски силно — изглеждаше като хладнокръвен убиец, като животно, което няма място в цивилизованото общество.

Жерав разкопча якето си и го отвори. На кръста му се виждаше черен пистолет.

— Оставете ножа. Ако ви убия без позволение, Центъра ще се ядоса. Аз не искам да ядосвам Центъра.

Валентин отстъпи още малко назад и се блъсна в бюрото. Остави ножа върху него.

Жерав не посегна към пистолета си, но определено искаше да го покаже. Каза с много силен акцент:

— Ние сме близо до вас. Ако Центъра ми каже да ви убия, сте мъртъв. Разбирате ли?