Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Мърсър наблюдаваше Еди и скочи в мига, когато чернокожият американец отвори устата с пожълтелите си зъби, без да чака дори да чуе заповедта. Прелетя само три метра и падна върху горните клони на висок смърч. Тънките вейки го уплетоха и макар че го удряха безмилостно, забавиха спускането му. Рамото му се блъсна в дебел клон. Грапавата люспеста кора издраска коженото му яке.
Той продължи да пада. Един клон го удари в корема и изкара въздуха от белите му дробове. Друг го перна по бедрото и целият му десен крак от слабините до пръстите се скова. Земята се приближаваше твърде бързо. Всеки допир с дървото беше мъчение. Смърчът го дереше като разярен звяр, но спаси живота му. Най-после, след десетина метра изтезания, Мърсър се стовари върху най-големия клон. Той не успя да се хване за него, но уви ръце около по-долния, и спря спускането си, когато до земята оставаха само два метра. Мърсър увисна там изтощен, преметнал през клона единия си крак и ръката като маймуна. От лицето и краката му капеше кръв.
И после чу как хеликоптерът се разби. Перките отсякоха върхарите на смърчовете наоколо. «Джет Рейнджър» се разпадна, като се движеше спираловидно напред и разпръскваше парчета и клони по пътя към унищожението си. Част от ротора мина само на трийсет сантиметра от Мърсър, който се пусна от клона и тупна на земята.
Хеликоптерът се блъсна във високите корони на смърчовете толкова силно, че опашката се откъсна и падна, изравяйки двуметрова бразда в земята. Останалата част се заплете в дебелите клони на няколко израснали близо едно до друго дървета. Корпусът увисна на шест метра във въздуха и се залюля застрашително.
Мърсър лежеше по гръб. Дъждовната вода, обливаща лицето му, имаше леко кисел вкус от допира със смърчовете. Капките пареха очите му и го принудиха да се обърне. След минута той събра сили да стане и изохка, когато гърбът и раменете му изпукаха от напрежението, което бяха понесли. Мърсър чу ясен зов за помощ, грабна картечния пистолет, който бе паднал до него, и хукна. Земята беше осеяна с парчета метал и отсечени клони.
След двайсетина метра видя смазаното тяло на сержанта. Нужен му бе само един бърз поглед, за да се увери, че младият войник не е извикал за помощ. Мърсър продължи по-нататък и препъвайки се, стигна до мястото на катастрофата. Кабината на хеликоптера висеше над главата му, крепейки се на гъсто преплетените клони. Райе извика отново и после се закашля.
— Еди, какво правиш там горе, по дяволите? — Мърсър положи усилия да говори шеговито. — Не знаеш ли, че когато се разбиеш, трябва да паднеш на земята?
— Записа ли регистрационния номер на камиона, който ме блъсна?
— Как си?
— Не много зле. Един клон влезе в пилотската кабина и ми изби десетина зъба. Мисля, че и челюстта ми е счупена. Мамка му, вероятно съм станал грозен като теб. — Еди млъкна, опитвайки се да не изгуби съзнание. — Колинс загина. Виждам, че вратът му е прекършен.
— И младокът е мъртъв. Но ти се справи отлично. Ще издържиш ли там горе, докато дойде тежката артилерия? Аз не мога да те сваля.
— Не се тревожи за мен. Ако си в състояние да продължиш, убий онези копелета заради мен.
— В каквото и състояние да съм, те ще си платят. — В гласа на Мърсър прозвуча твърдост и решителност. Търпението му се изчерпваше и съмненията му се бяха изпарили. — Еди, сержантът имаше боен колан. Беше на пода в краката му. Виждаш ли го?
— Чакай малко — рече Еди и след секунда извика. — Да, намерих го.
— Хвърли го. Ще ми трябва. Но запази пистолета за себе си.
Тежкият колан прелетя през клоните и тупна на няколко крачки от Мърсър. Той го взе, преметна найлоновите ремъци на раменете си и закопча колана на кръста си. Вътре имаше нож, медицински комплект за първа помощ, фенерче, компас и четири резервни пълнителя за картечния пистолет.
— Еди, може да мине известно време, докато военновъздушните сили изпратят спасителен екип. Съмнявам се дали сме се виждали на радара, когато ракетата ни удари. Но когато дойдат, използвай пистолета, за да им дадеш сигнал. Знаеш какъв е зовът за помощ — три бързи изстрела. В случай че се проваля в помпената станция и Кериков изпрати хората си да проверят дали някой от нас е оцелял, преди да им се обадиш, увери се, че това са добрите момчета.
— Ще се оправиш ли?