Поулгара — магьосницата

Внимателно откъснах една от любимите си рози и му я подадох.

— Я виж това! — казах.

Той едва я погледна.

— Много е хубава — рече безразлично. Татко от край време няма усет за красивото.

— Много хубава?! Това ли е всичко, което можеш да кажеш? Та тя е просто великолепна, татко. Онтроуз я отгледа специално за мен.

— Кой е този Онтроуз?

— Моят фаворит, татко. Той ме закриля и поставя на мястото му всеки, който се опитва да ме обиди. Няма да повярваш колко любезни станаха хората, откакто той е тук. — После реших да не го увъртам много-много. — О, между другото, той е човекът, за когото ще се омъжа, щом най-сетне се реши да ми го предложи.

Баща ми наостри уши при тези думи. Познаваше ме прекалено добре, за да направи някоя погрешна стъпка.

— Много интересно хрумване, Поул — невъзмутимо изрече той. — Защо не ми го изпратиш, та да се опознаем по-отблизо.

— Явно не одобряваш решението ми — нахвърлих се върху него аз.

— Не съм казал такова нещо, Поул. Просто не го познавам, а ако ти твърдо си решена на женитба, то ние двамата с него ще трябва поне веднъж да сме се виждали. Все пак, обмисли ли внимателно тази важна стъпка в живота си? Могат да изникнат твърде сериозни пречки, нали си даваш сметка за това?

— Какви например?

— Предполагам, че разликата във възрастта ви е доста голяма. На колко години казваш, че е той?

— Онтроуз е зрял човек, татко. Наближава трийсетте.

— Това добре, но ти скоро ще станеш на деветстотин и петдесет, нали, Поул?

— Ако трябва да сме точни — на деветстотин и четиридесет. И какво от това?

Той въздъхна.

— Ти ще го надживееш, Поул. А той ще остарее преди още да си усетила радостта от живота с него.

— Но пък ще бъда щастлива, татко, или такова нещо не ми се полага?

— Просто ти обръщам внимание за някои безспорни истини, това е всичко. Имаш ли намерение да раждаш деца?

— Разбира се.

— Това не е много добро решение. Твоите деца ще пораснат, ще остареят и ще умрат, а ти — не. Ще преживееш няколко пъти същото като при смъртта на Белдаран, а това едва не те уби, доколкото си спомням.

— Може пък като се омъжа животът ми да стане като на другите хора. Може би и аз ще започна да старея.

— На твое място не бих разчитал на това, Поул. В Кодекса на Мрин много се говори за теб и личи, че ти предстои дълъг живот.

— Нямам намерение да съобразявам живота си с бълнуванията на някакъв идиот, татко. Освен това ти също си се женил, нали така? А щом това е позволено на теб, значи и аз не съм лишена от тази радост. — Премълчах за чудатостите на майка ми. — Пък и ако Онтроуз се ожени за мен, той също може да се превърне в дълголетник.