Четиридесет и петимата

— Да, разбирам.

В очите на слугата блесна радостен лъч, който можеше да бъде сравнен само с усмивката, плъзнала по устните на Диана.

Ами Граншан… — веднага добави той. — Какво да правим с Граншан?

— Граншан ще остане в Париж и ще продаде тази къща, която вече не ни е нужна. Но вие трябва да пуснете на свобода нещастните, невинни животни, които поради стечение на обстоятелствата е трябвало да страдат.

Реми взе флакона от ръцете на Диана и много внимателно го опакова. В този момент някой почука на външната врата.

— Това са вашите хора, госпожо, вие бяхте права. Качете се по-бързо горе, а аз през това време ще затворя люка.

Диана завари Граншан до вратата — разбуден от шума, той беше дошъл да я отвори. Старият човек бе много изненадан от новината за предстоящото заминаване на своята господарка, която му съобщи за него, без да уточни мястото на пътуването.

— Граншан, приятелю — каза тя, — Реми и аз отиваме на поклонение по обет, даден отдавна. На никого не казвайте за това пътешествие и в никакъв случай не споменавайте моето име.

— Всичко ще бъде изпълнено, госпожо, кълна ви се — отговори старият слуга. — Но нали ще се видим пак?

— Разбира се, Граншан, разбира се… Да не забравя, тази къща не ни е нужна повече.

Диана взе от шкафа връзка документи.

— Това са документите за правото на собственост. Дайте къщата под наем или я продайте, а вие се вървете в Меридор.

— Ако намеря купувач, госпожо, колко да поискам за къщата?

— Колкото пожелаете.

— Да донеса ли парите в Меридор?

— Оставете ги за себе си, мой славни Граншан.

— Как така, госпожо? Такава голяма сума?

— Разбира се! Нима не е мое свято задължение да ви възнаградя за преданата служба, Граншан? И нима не съм длъжна освен моя дълг да платя задълженията на моя баща?

— Но, госпожо, без пълномощно аз не мога да направя нищо.

— Той е прав — каза Реми.

— Намерете начин да се уреди всичко — каза Диана.

— Няма нищо по-просто. Къщата е на мое име, аз я подарявам на Граншан и така той ще има право да я продаде на когото си пожелае.

Реми взе перото и вписа в документа текста за дарение.

— А сега, сбогом — каза графиня дьо Монсоро на Граншан, силно разстроен от това, че остава съвсем сам в къщата, — сбогом, Граншан. Наредете конете да бъдат пред входа, докато се приготвя.

Диана се качи в своята стая, изряза с кинжал портрета от рамката, обви го в копринен плат и го прибра в пътната си чанта. Опустошената рамка като че ли още по-красноречиво отпреди говореше за скръбта, завладяла тази къща.