Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Сержант Предо — добави Уилкс — също работи в отдел „Палежи“. Той е един от полицаите ни. Сержант Лопес и аз самият сме към отдела по пожарите.
— Добре.
Въздухът в помещението вече тегнеше от враждебност. Харди, твърдо решен да не допринася за нея, ако е възможно, си придаде спокоен вид.
— И какво открихте?
Уилкс разигра същинско представление с разтварянето на папката. От гледна точка на Харди в качеството му на адвокат в нея нямаше кой знае какво: чертеж на къщата, някоя и друга страница с бележки и вероятно официален доклад. Ала Уилкс бавно и мълчаливо я разлистваше, а останалите чакаха. Най-накрая сметна, че подходящият миг е настъпил.
— Разполагаме с неоспорими признаци на катализатор на петролна основа, вероятно бензин, върху предната веранда. Разполагаме и с множество технически подробности в подкрепа на нашето заключение, но всъщност в основата си определяме случая като умишлен палеж. Както от размерите на обгарянията, така и от телефонното обаждане за пожара, можем с голяма точност да установим началото му към три и половина сутринта в неделя.
Фактите не изненадаха Харди, но последвалият въпрос, макар също толкова очакван при създалите се обстоятелства, прозвуча неприятно. Лопес приближи до Уилкс, сякаш се сдържаше, и заговори:
— Разбрахме, че през онази нощ не сте спали в дома си. Вярно ли е?
Харди местеше поглед от единия към другия. Беше решил да кима и да отговаря със спокоен тон.
— Точно така. Не съм ли го споменал пред капитан Флорес? Нощувах с децата при роднини.
— Защо?
— Моля?
— Защо сте били у роднини?
— Защото там бяха децата ми. Беше в нощта срещу Вси светии — отвърна Харди. — Те останаха у баба си и дядо си, а аз исках да съм при тях.
— Женен ли сте? Съпругата ви беше ли там?
— Да, женен съм — спокойно отговори адвокатът, — но съпругата ми я нямаше.
— Имате семейни проблеми ли? — попита Лопес.
— Съпругата на господин Харди е в затвора — произнесе Предо, но това като че ли не предизвика учудване у колегите му.
Харди помълча.
— Това е дълга история.
— Разполагаме с достатъчно време — лицемерно се усмихна Уилкс.
— Радвам се за вас, но изглежда аз не разполагам — възрази Харди.
Предо пристъпи една крачка.
— Често ли оставате да нощувате у роднините си?
Това вече бе натиск и адвокатът изпъна рамене, облегна се и скръсти ръце.
— Не вярвам на очите си — едва не прихна той, но се възпря. — Нима не сте разговаряли с роднините ми? Те ще ви кажат, че спах там. За Бога, не съм подпалил собствената си къща!
— Те бяха ли будни в три и половина?
— Да — твърдо отсече Харди. — Всички стояхме будни и дрънкахме небивалици около лагерния огън.
— Странно се изразявате — обади се Уилкс.
— О, да — отзова се Харди. — Много убедително. — Приведе се напред. — Вижте, момчета, смятах, че ме викате, за да споделите с мен поверителни сведения за хода на работата си и дори да ми върнете къщата, за да се захвана с възстановяването й.
— Имате ли застраховка? — попита Уилкс.
— Да, сър — въздъхна отегчено адвокатът. — Слава Богу, имам застраховка.
— Възстановителна или за покриване на щетите? — вметна Предо.
Харди отново се подсмихна едва-едва.
— Знаете ли, сигурно ще се изненадате, но напоследък не съм поглеждал застрахователната полица. Изобщо нямам представа. — Поклати глава. — Това е смешно. Ако ще продължаваме все в този дух, предлагам да си определим нова среща и ще си доведа адвокат.
— Смятате, че се нуждаете от адвокат, така ли? — попита Лопес.
Харди направи опит да се усмихне ледено.
— Ще ви издам нещо, сержанте. Всеки се нуждае от адвокат. — Бутна стола си и се изправи в отбранителна поза срещу Предо. — Арестуван ли съм? Сериозно ли смятате да ми отправите подобно обвинение, защото ако е така, ще се възползвам от парите, които ще ми донесе съдебният процес за незаконен арест.
— Странно, че повдигате този въпрос. — Предо обърна един стол и го възседна. Премести клечката за зъби в другото ъгълче на устата си. — Май сте я позакъсали с парите?
— Че кой не е? — озъби му се Харди. — Какво ви става бе, хора? Изгоря ми къщата. Разполагам с поне двама надеждни свидетели, които ще се закълнат, че не съм припарвал до нея, и знаете ли какво? Наистина не съм.
— Като стана дума за това, ето какво изясняваме — отвърна Предо.
— Ами късмет тогава. А също и да намерите поне някакви улики, което, момчета, между другото е една от традиционните стъпки при криминално разследване.
— Прекалено е самоуверен, нали? — попита Лопес.
— Доста. — Харди вече бе разбрал каквото му бе необходимо. Не разполагаха с никакви основания и никакви улики, а той си имаше друга работа. — И тъй, сержант Предо, арестуван ли съм? — Тримата мъже поведоха мълчалив разговор с очи помежду си. Харди ги прекъсна: — Сержант Уилкс, кога ще си получа къщата?