Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— И какъв е нейният проблем?
Харди внезапно се почувства глупаво с пистолета в ръка. Напъха го обратно в колана си така, че да не се вижда под сакото му, пристъпи до едно кресло и приседна на крайчеца му по диагонал срещу Рон.
— Тя не го смята за проблем. Иска да спечели още няколко часа, лежейки в затвора, да ми даде още няколко часа… — Харди замълча.
— За да откриеш кой е убил Брий ли?
Адвокатът се приведе напред и се взря студено в него.
— Да — отговори. — Да открия кой е убил сестра ти.
Рон не се издаде веднага. Придаде си учудено изражение, сякаш действително не разбираше думите на Харди.
— Искаш да кажеш жена ми Брий.
— Точно Брий имам предвид — отвърна Харди. — Но тя не ти е била жена. Била ти е сестра.
34
За трети път, откакто Глицки и Батавия бяха пристигнали в апартамента на Торн, трамваят задрънча навън и за миг на лейтенанта му се стори, че има истинско земетресение. Пък и кондукторът не си поплюваше с прословутите камбанки.
Зън, зън, зън, зън, зън!
Работното място на Торн представляваше бюро в дневната, до прозореца към улицата. Глицки бе преровил купчина компютърни разпечатки и оттласна въртящия се стол назад, готов да хукне към вратата, ако вещите около него започнат да падат.
— Не е за вярване, че хората плащат, за да живеят в подобни условия.
На кушетката зад него Хорхе Батавия търпеливо вземаше поредната принтирана страница от куфар, който бе сложил на масичката. Огледа я бързо и я остави на купчината вече прегледани документи до себе си.
— Това е „ню ейдж“ терапия — обади се той. — Трябва на всеки петнайсет минути да се питаш дали къщата ти няма да се събори. — Сержантът отстрани още една страница. — Ако по четири пъти на час ти се струва, че ей сега ще умреш, използваш всяка минута докрай. Така обогатяваш жизнения си опит.
Разтърсването спря едновременно с последния силен звън.
— Хубава теория. — Глицки отново придърпа стола си и се зае със своята купчина хартия.
На писалището имаше и компютър, но лейтенантът не посмя дори да го включи. Смяташе, че има голяма вероятност апаратът да крие някаква клопка, затова позвъни в Палатата и нареди някой от компютърните специалисти да дойде да му извади шнуровете, а после да го отнесе за оглед.
Не е катода нямаше какво да търси. Торн бе изпълнил чудовищно количество хартия и Глицки и Батавия се ровеха в разпечатките му вече почти час.
Батавия и Коулман се бяха отбили в отдела, след като Глицки се върна с току-що подписаното разрешително. Помоли Хорхе да го придружи при претърсване на жилището на Торн, а Коулман замина да разпита Джим Пиърс какво е правил през съботната нощ.
Докато Глицки и Харди си мислеха, че кръгът около Деймън Кери се затваря — вероятно чрез някой от агентите на Бакстър Торн, — Коулман и Батавия бяха придвижили Пиърс по в началото на своя списък от евентуални заподозрени. И то най-вече защото един преглед на бизнес календара, който им бе предоставил, беше разкрил второ съмнително алиби — пролука от два часа след погребението на Брий, когато бе обядвал сам в претъпкана китайска закусвалня. Точно тогава някой бе убил Грифин и вероятността това да е бил Пиърс ставаше стопроцентова. И възбуди любопитство у следователите.
Но Глицки си имаше свой зъб на Торн. Както бе изтъкнал Харди, дори и от най-беглата връзка с неделното отравяне на Пулгаския водоем на господин Торн щеше да му се стъжни животът. Ако пък намереха каквато и да било следа, отвеждаща към Брий Бомонт, щеше да стане още по-лошо.
Двамата с Батавия вече бяха прегледали кухнята, кошчетата за боклук и кофите. В спалнята нямаше нищо, както в чекмеджетата на скрина и на нощното шкафче, така и залепено под тях, нито пъхнато между дюшека и пружината.
Глицки отиде при писалището с компютъра, докато Батавия преглеждаше дрешника в спалнята, където намери обувки, окачени дрехи и куфар, пълен с рекламни материали. Занесе го в дневната, но засега не бяха открили абсолютно нищо: нито ръкописни чернови, нито откъси от изобличителните вестникарски комюникета, нито окончателни копия, нито коректури, нито разпечатани или преснети обяви.
Останалите документи бяха също толкова отчайващи. Сметките и чековете му не разкриваха нищо необикновено — телефон, ток, наем, плащания с кредитна карта. Ако наемаше извършители, не държеше списъците им тук. Нямаше никакви случайни улики. Очевидно не притежаваше пистолет.
Когато около Коледа успееше да освободи един-двама инспектори, Глицки възнамеряваше да претърси по същия начин офиса на ФМК, макар да смяташе, че най-голямата му надежда се крие в неочакван обиск в апартамента на Торн.