Пирамидата на бог Слънце

— Къде живее момчето?

— Край Майнц в един замък, чието име забравих. Но е лесно да се открие, защото принадлежи на един капитан и Главен лесничей фон Роденщайн. Името запомних.

— Тогава по-добре предоставете пратката на мен, отколкото на англичанина! Излезе ли тя от него, нашите бравос[9] няма да я пощадят. Но произлезе ли от моята ръка, искам да видя мексиканеца, който ще й посегне. Аз ще й избера най-сигурния път и ще я адресирам до някоя банкерска къща в Майнц. Банкерът ще я предаде на момчето.

— О, колко съм ви благодарен, защото смъквате голям товар от сърцето ми.

— Как се казва момчето?

— Курт Унгер. Баща му е капитан на кораб.

— Ще си го отбележа. Впрочем, докато сте в Мексико, ще ви помоля да отседнете при мен, а не при англичанина. Възможно е да се налага по-често да говорим по вашата работа, а това ще е по-удобно, ако сте при мен. Ще наредя да ви приготвят добра стая, а лорд Дридън няма да ни се разсърди. Та нали ще имате възможност да го посещавате. Донесете съкровището! И понеже така и така отивате, можете да донесете и наема за арендата.

Арбелец се отдалечи и с помощта на един от вакуеросите си домъкна товара на мулето. Той се състоеше от два пакета, увити в биволска кожа.

Единият съдържаше сумата за арендата и Върховния съдия издаде разписка. Когато бе отворен другият, съдържанието му улови нахлуващите през прозореца слънчеви лъчи и хвърли в стаята искрящи отблясъци.

— Dios! Какво великолепие! — възкликна Хуарес смаяно. И мрачно добави: — Съкровището от Кралската пещера можеше да направи Мексико велика страна. Но неговите жители не го заслужават. Вождът на мищеките има право. Нека неговата тайна умре заедно с него! И всичко това е само половината от онова, което е получил вашият зет?

— Да.

— Другата половина добре ли е съхранена?

— Да. Заровена е на място, където никой няма да я открие.

— И наистина искате да изпратите тази част в Германия? И ще я получи едно момче, което не знае нейната стойност и което едва ли ще може да я употреби правилно?

— Да. Вождът на мищеките лично така пожела и аз съм длъжен да се подчиня. Върне ли се, ще ме похвали, че съм съблюдавал волята му.

— Тогава не можем да се противим. Съкровището излиза от страната. Но може би попада в достойни ръце.

Хуарес пристъпи към масата, отвори касата и разлисти някаква книга. Тя съдържаше поименен регистър, обозначаващ курсовете на различни акции и ценни книжа. Той търси известно време, след което съобщи:

— Ето го Майнц. Ще се обърна там към банкерската къща Фоигт & Валнер. Пратката ще бъде адресирана до тях и съм убеден, че за такава огромна стойност човекът ще си даде труда да издири получателя. Желаете ли да приложите писмо?

— О, сеньор, писането сега много ме затруднява. Но лейди Ейми навярно ще има добрината да го стори вместо мен.