Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Така е за жалост. Но аз се надявам, че ще остана доволен от нея.
— Убеден съм в това — произнесе любезно Хуарес. — Аз няма да извърша несправедливост нито към вас, нито към вашия противник. Значи се касае за един малък изстрел?
— Точно така.
— И тоя изстрел улучи?
— Дамата право в главата. Бях се прицелил добре.
— Но тогава вие сте майсторски стрелец! Това ме радва, защото в тия лоши времена има нужда от добри стрелци. Защо стреляхте по дамата?
— Защото ми каза, че ще се омъжи за друг. Аз най-учтиво я помолих да размисли, ала тя държеше на своето и ето как я застрелях.
— Ясно — кимна Върховния съдия. — Тя не ви е искала и вие сте я застрелял. Всеки носи последствията на своите действия. Вашата цигара е към края си, сеньор. Мога ли да ви предложа една от моите?
Той подаде на другия да запали цигара, след което продължи:
— За жалост бащата на дамата ви подведе под отговорност и ние сме длъжни да се произнесем. Та казвате, наистина сте застрелял дамата?
— Наистина.
— Е, тогава веднага ще свършим. За убийство се налага смъртно наказание. Следователно ще наредя да застрелят и вас. Така справедливо ли е, сеньор?
Другият ококори очи. Той изобщо не бе помислил подобна присъда за възможна, тъй като Хуарес бе провел следствието по такъв любезен начин, кажи-речи като приятелска беседа.
— Но, Ваша милост, аз все пак мислех…
— Пет! — прекъсна го Хуарес. — Сред мъже за едно толкова просто и ясно дело много думи не са необходими. Вие сте застрелял и ще бъдете застрелян. Всеки носи последиците на своите действия, както вече казах преди малко. Ще бъдете ли така добър да дадете огънче?
Хуарес запали цигарата си от тази на убиеца, пъхна пръсти в уста и изсвири два пъти. Веднага се появиха двама полицаи.
— Подайте ми един лист и натопете перото!
Мъжете доставиха поисканото, Върховния съдия сложи хартията на коляното си, написа няколко думи и я подаде на убиеца.
— Ето, сеньор, четете! Това е вашата присъда. Намирате ли все пак за добре, че ще бъдете незабавно разстрелян?
Човекът се надигна бледен от матрака.
— Ваша милост, но аз трябва да помоля…
— Пет! — прекъсна го Хуарес с усмивка на пълно снизхождение. — Преди малко ми се оплакахте, че сте чакал цели три седмици и аз сега ви давам един вид удовлетворение. Човек винаги трябва да бъде изключително вежлив. Значи веднага, сеньор. Ще си запалите ли отново цигарата?
— Да, благодаря! — заекна запитаният.
— Хубаво! Няма нищо по-неприятно от това на някой да му угасне цигарата при някоя важна работа. Колко лесно би могло да бъде неправилно разтълкувано като липса на доволство. А тъкмо това човек трябва да избягва. А сега извинявайте, сеньор, че не разполагам с повече време! Адиос!
Той направи на човека учтив поклон, на който онзи отвърна и изчезна със служителите. Хуарес се заслуша няколко мига… разнесоха се няколко изстрела. Той се изтегна обратно на матрака и рече:
— Вече е мъртъв! Какво ще кажете за моя начин на провеждане на съд, сеньор Арбелец?
— Сеньор, той ми изглежда доста необичаен.
— Но практичен, драги ми Арбелец! — кимна Върховния съдия. — Справедливо, вежливо и бързо — така трябва да действа правосъдието, другояче не. Ето защо и ние двамата не бива да губим време. И тъй, носите ми наема за арендата?
— Да. Ще го наброя. Парите са още на мулето.
— Оставете това, сеньор! Ще ми пратите парите по-късно, когато сме се сбогували! Зная, че няма да ме измамите. Да пристъпим по-добре към вашата молба!
— Но, Ваша милост, тя няма да може да се третира така бързо, както смъртната присъда.
— Това няма да ни попречи, защото всяко нещо изисква своето време. Та значи, идвате при мен като при съдия?
— Да, моля за справедливост.
— Срещу кого?
— Срещу мнозина. Ще стане обширен разказ, сеньор, но аз изстрадах толкова много, страдам и сега още повече дори и моето бащино сърце моли да ме изслушате внимателно.
— Говорете си, добри ми Арбелец, — успокои го Върховния съдия. — Ще ви изслушам докрай. Но запалете по-напред една от моите цигари.
— Как мога да го сторя, Ваша милост! От болка и сълзи не бих могъл и едно смукване да направя.
— Тъкмо затова трябва да пушите. Аз почитам болката и сълзите, когато са изразени честно, но те лесно объркват съдията, правят го пристрастен. Той се нуждае преди всичко от едно правдиво представяне на нещата. Така че пушете, та после разказът ви да не бъде смущаван и ощетяван от сълзи. Ето, вземете огънче и започвайте показанията!