Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— А-ха — обади се старата мома. — Най-сетне! Вече ми се струваше, че си забравила, че си при мен на заплата. Научи ли нещо важно?
— О, нещо извънредно важно, сеньорита! — отговори красивата измамница:
— Е? — запита Хосефа не много любезно, тъй като неволно бе сравнила красотата на слугинята със собствената.
— Надявам се днес да получа добро възнаграждение, сеньорита — рече момичето, — защото нося две новини от изключително значение. Педро Арбелец беше днес у нас. Бил е и при Върховния съдия, който го поканил да живее при него.
— Santa Madonna! Какво означава това?
— Не твърде много. Бях при лейди Ейми, когато той дойде и чух всичко, което й разказа. На първо място донесъл наема за арендата и заплатил на Върховния съдия. Освен това бил донесъл златни накити, предназначени за експедиция.
Хосефа прикри впечатлението, което й направи това съобщение и каза с безразличие:
— Това е едната новина. Не може да се каже, че ме заплени. А другата?
— Щом първата не ви заплени, навярно няма да го стори и втората. В къщата на лорда се намира голямо съкровище.
— Хайде, бе! — сепна се Хосефа.
— Да, няколко милиона. Лейди Ейми спомена, че баща й трябва да държи някъде към пет милиона песос в зимника и не може да ги изпрати, защото се страхувал от бравосите. Парите не са негови, а на английските капиталисти и са спечелени в Мексико. Част от тях са натрупани от лихви, а друга част от доходни капиталовложения.
— И това също не ме засяга — заяви Хосефа, въпреки че от радост едва съумяваше да се владее. — Ти познаваш ли тоя зимник?
— Да. Отпред е продоволственото отделение, после следва винарската изба, а зад нея се намира малко помещение, снабдено с желязна врата. Парите са вътре в железни сандъци.
— Откъде знаеш?
— Лейди Ейми го спомена пред хасиендерото, за да му покаже колко предпазлив трябва да бъде човек тук.
— И тъкмо по тоя начин е постъпила крайно непредпазливо. Ако някой узнае и проникне в зимника?
— Няма да стане, защото вечер ключовете от предните зимници винаги се предават на лорда. Ключ от най-задното помещение има единствено той и никога не го изпуска от ръка. Всички тези ключове прибира в секретното чекмедже на нощното шкафче, намиращо се в неговата спалня.
— В такъв случай той наистина е сигурен, че никой няма да посегне на парите. Е, ако не друго, поне виждам добрата ти воля. Ето ти пет златни монети. Сега можеш да си вървиш.
Момичето наметна грациозно мантилята си, поклони се и напусна стаята. Хосефа се ослуша, докато стъпките отзвучаха и плесна ликуващо с ръце.
— Ето ти решението! Отмъщението е вече налице! Ох, дано Пантерата на Юга дойде по-скоро!
Но той не дойде нито на днешния, нито на другия ден. Едва на третата вечер изненада Кортейо. През деня шпионката отново бе посетила Хосефа и я бе уведомила, че Педро Арбелец си е заминал. Тя го разказана баща си, когато се бяха настанили много по-късно един до друг. За останалото обаче още нищо не сподели. В един момент вратата се отвори и една фигура се вмъкна бързо и нечуто, сякаш беше сянка.
Хосефа изкрещя ужасено, дори баща й подскочи. Тогава непознатият пристъпи от тъмнината към светлинния кръг на лампата и вдигна успокоително ръка. Беше облечен в простата носия на пеон, но по него се виждаха повече оръжия, отколкото позволява състоянието на един пеон. Мургавата кожа и дръзкото изражение на лицето говореха за индиански произход. Това беше Хуан Алварес, Пантерата на Юга.
— О, сеньор Алварес, как ни стреснахте! — призна Хосефа. — Още от завчера ви очакваме. Бъдете добре дошъл! Индианецът се обърна навъсено към Кортейо:
— Идвам в мрака на нощта, за да нямам свидетели. А ти си се постарал да осигуриш жена за свидетел!
— Тя ми е дъщеря — извини се Кортейо.
— Дъщерята не е ли жена? — прозвуча резкият въпрос. Тогава Хосефа пристъпи крачка към него. Когато се касаеше за неща, които се боят от дневна светлина, тя беше на мястото си. Ето защо заговори със самочувствие:
— Нима сред мъжете няма жени? И защо да няма сред жените пък мъже? Моят баща ми доверява всичко и никога не е имал повод да се разкайва. Вие още днес ще узнаете, че съм достойна за вашето доверие и умея да действам като мъж!
— Тя говори като мъж, сеньор Кортейо. Но не умее ли да действа като мъж, всичко ще бъде във ваша вреда. Пантерата на Юга съобщава своите тайни само пред толкова уши, колкото е сметнал за нужно. Нека говорим за нашата работа!