Пирамидата на бог Слънце

— Когато поискате.

— Един милион?

— Не, пет милиона.

Алварес отстъпи удивено.

— Сеньоритата не е с ума си!

Баща й също я изгледа с безкрайна изненада. Без да се обърка, тя продължи:

— Искам да се изразя по-ясно. Моят баща ви е обещал един милион, сеньор. Той искаше да ви го изплати тук на тази маса. Вие можехте да го приберете лесно, без особен труд. Сега аз ви предлагам четири милиона в повече, но поставям условия: да отидете сам да си ги вземете и да сдържите обещанието си към моя баща.

— Къде се намират? — запита припряно Алварес.

Индианецът отново бе застанал със скръстени ръце пред двамата и впи пронизващ поглед в девойката, която продължи да говори:

— Има две лица, които са си навлекли моето отмъщение. Те трябва да умрат или най-малкото да изчезнат в далечните планини, където вие сте повелител. Те са баща и дъщеря. Имат пет милиона в брой и живеят тук в града. Зная мястото, където се намира сумата, както и начина, по който човек може да я пипне. Вие ще отидете да си вземете парите. Прибирате и въпросните лица и изчезвате. Когато това ви се удаде, ще приемете, че татко ви е платил своя милион и удържате честно думата, която сте му дал. При тези две условия ще ви кажа кои са лицата и кое място имам предвид.

— Demonio, разбирам какво имаш на ума си! — възкликна Кортейо. — И си сигурна, че тази чудовищна сума се намира там?

— Напълно. Та нали познаваш моята шпионка.

Тогава индианецът сложи ръка на рамото й и произнесе с дълбок глас:

— Сеньорита, Пантерата на Юга никога не се оставя да го измамят, още по-малко някоя жена. Излъжеш ли ме, ще те убия!

— Сторете го! — отвърна Хосефа, поглеждайки го в алчно проблясващите очи. — Аз съм уверена в моите неща.

— Е, добре, щом за някой едно отмъщение е по-ценно от пет милиона, човек може да му се довери. Съгласен съм със сделката и приемам условията.

Ето че най-после й бе провървяло. Бледожълтите й страни поруменяха от радост. Но за по-сигурно все пак запита:

— Вземате бащата и дъщерята с вас?

— Да — потвърди индианецът.

— Давате разписка на моя баща за милионите и ще го подкрепите да стане президент?

— Да.

— Дайте си ръката и се закълнете!

Алварес подаде ръка на двамата и обеща с твърд глас:

— Заклевам се и ще удържа думата си, стига да си казала истината. А сега ми кажи мястото, сеньорита!

— Познавате ли лорд Дридън, англичанина?

Индианецът наостри слух. Устните му леко се открехнаха и между зъбите излезе тих, просвирващ звук.

— При него ли са? — попита той.

— Да. Изглеждате изненадан. Може би искате да отстъпите, сеньор?

— Не. Говори по-нататък!

— Зимникът на неговия дом има три отделения. Отпред е продоволственият склад, после винарната и накрая помещението с парите. То е малко и заключено с желязна врата. Съдържа железни сандъци с пари. Ключовете за него и за всички предходни помещения се намират в секретното чекмедже на нощното шкафче в спалнята на Дридън. Това е всичко, което знам и имам да кажа.