Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие приключения » Пирамидата на бог Слънце
Пирамидата на бог Слънце - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пирамидата на бог Слънце

Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:

Този популярен роман с продължение в пет части е сред първите творби на Карл Май. Той е публикуван в издателството на Мюнхмайер през годините 1882–1884 под наименованието «Горската роза». Романът разкрива историята на двама испански графа, братята Родриганда, от които единия живее в Мексико, а другия в Испания. И двамата са обградени от мошеници, които се домогват до техните владения. Намират се обаче силни и честни приятели, които помагат на намиращите се в беда: сред тях е немския лекар Щернау. Пъстрото и увлекателно действие се развива сред индианци, трапери и вакероси в Мексико, в дивата и опасна пустиня Мапими, в испанските Пиренеи, а също във Франция и Германия. Освободителната война на мексиканците под ръководството на по-късния президент Бенито Хуарес съставлява исторически задния план на събитията. Борбата между него и противника му император Максимилиан усилва драмата на световната история, която завършва трагично с гибелта на Максимилианите в Мексико. Като ярки герои в романа с продължение наред с доктор Щернау се открояват и индианците «Мечешко сърце», «Бизоново чело» и особено трапера «Лешоядовия клюн», един от тия уестмани, които въпреки драматизма на събитията не губят чувството си за хумор. 65-те глави на романа с продължение «Горската роза» са разпределени в следните томове: Замъкът Родриганда (том 51) Пирамида на бог слънце (том 52) Бенито Хуарес (том 53) Трапера «Лешоядовия клюн» (том 54) Смъртта на императора (том 55) Екранизации на романа са филмите с режисьор Артур Браунер Der Schatz der Azteken, 1965 Die Pyramide des Sonnengottes, 1965 В главните роли: Лекс Баркър (доктор Щернау), Рик Батаглия (капитан Вердоха) и др.
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 153
Перейти на страницу:

Седемнадесета глава

«Пантерата на Юга»

Докато Хенрико Ландола плаваше с пленниците си по Великия океан, осъждайки нещастниците на дълбока изолираност и безпомощност, в родината напразно очакваха някакъв признак на живот от тях. Но и в Мексико се чакаше напразно: угрижени, лорд Дридън и Ейми жадуваха за новини от Мариано. От друга страна, Пабло Кортейо и неговата дъщеря Хосефа също не научиха нещо повече за своите врагове.

Седмици и месеци минаваха без да дойде вест. Вярно, политическите отношения в Мексико бяха затънали в такава немара, че сигурността на куриерите и известията бяха крайно съмнителни, защото тази колкото красива, толкова и своеобразна страна бе раздирана от междуособици, чието разрешение досега не се бе удало на никоя ръка.

Президентът Херера, срещу когото Хуарес бе воювал като политически противник, бе сменен още в края на 1850 от приемника, чието господство също така не продължи дълго. Отзован от чужбина през 1853 Санта Ана — могъщ по-рано политически лидер — бе заграбил властта, но сетне отново свален и принуден повторно да бяга в чужбина. Онзи, който го смъкна, беше Хуан Алварес — също като Бенито Хуарес от индиански произход, когото наричаха заради неговата свирепост «Пантерата на Юга». Алварес, който въпреки необуздания си характер, беше изпълнен с гореща любов към отечеството и през 1855 доброволно се оттегли от президентството, на негово място се изкачи Игнасио Комонфорт. При него Хуарес бе назначен за министър на вътрешните работи и председател на Върховния съд. По този начин той същевременно получи ранга вицепрезидент на републиката.

От своя страна Комонфорт се сдоби с един генерал като втори президент на име Мигуел Мирамон, който в по-късно време с преминаването си към Максимилиан — пратеникът на Наполеон III, предаде родината си на французите.

Годината беше 1857. Откак Стернау, Мариано и Унгер напуснаха Мексико сити, бяха минали седем години. От север навлезе в града един ездач. Всички признаци говореха, че е оставил дълга езда зад себе си. Зад него яздеха в тръс няколко вакуероси. Те водеха със себе си едно муле, носещо на гърба си грижливо опакован товар, който изглежда бе доста тежък. Възрастният мъж премина по няколко улици и спря пред Палатата на Върховния съд. Там слезе от коня и запита портиера дали може да говори с Хуарес. Човекът изгледа пренебрежително стария и отвърна:

— Наредил ли ви е да дойдете днес при него?

— Не.

— Тогава чакайте! Защото без предварително записване той приема само приятели.

— Тогава съобщете за мен, защото аз смело мога да се причисля към неговите приятели.

Увереният отговор на стареца направи впечатление.

— Как ви е името, сеньор?

— Казвам се Педро Арбелец, притежател на хасиендата Дел Ерина.

— О, това е нещо друго, сеньор! Вие сте яздил отдалеч и вашият вид ме заблуди! Тук грижата ни е да не се трупа много народ при сеньора. Целият свят като че се е сговорил да отиде при него, защото при никой друг няма да намери справедливост. Влизайте и наредете на вашите слуги да преминат с животните си в двора!

Вакуеросите се отправиха с конете във вътрешния двор на сградата, а Арбелец бе отведен от един служител в просторна стая. Въпреки размерите си, тя имаше само един прозорец, два хамака и една маса. Върху масата се мъдреха прибори за писане редом с камара книжа. В единия хамак седеше мъж и пушеше цигара. Този мъж беше Бенито Хуарес, Върховен съдия на страната. При влизането на госта той се надигна.

— Я гледай ти, дон Педро Арбелец! Не съм ви виждал от седем години. Какво ви води при мен?

— Наема за арендата, сеньор — отговори старецът. — И освен това бих желал да изложа една настойчива молба.

— От частен характер?

— Не. Идвам при вас като при съдия.

— Ще бъдете изслушан. Но нека по-напред уредя делото на този сеньор, което не търпи отлагане. Сложете писалищните прибори на пода и се настанете на масата! Нямам друго място.

Арбелец не сметна за уместно да сяда на масата, ала с къс, повелителен жест Хуарес го принуди да го стори. Сега Върховния съдия се обърна към другия — човек на средна възраст, с гъста четина по лицето и тъмни, пронизващи очи.

— И тъй, сеньор, аз ви отзовах от затвора, за да уредя час по-скоро нещата ви. Не е учтиво да караш някой да чака, а аз не обичам да се показвам невежлив. Ще запалите ли цигара?

— Да, сеньор.

— Добре! — продължи Хуарес в тон на ведра беседа. — Колко време ви държаха затворен?

— Пълни три седмици, сеньор.

— О-хо, това си е направо грубо, трябва да го призная. Ще помоля тези младши съдии да бъдат по-внимателни. И присъдата ви още не е произнесена?

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 153
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)