Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Говорете английски, моля ви!
Докторът каза, че ще го задържат един-два дни за наблюдения, че момчето е понесло събитията забележително добре. Физически не е пострадало въобще. По всичко изглеждаше, че Джъстин Левит вървеше към подобрение. Не е бил свидетел на убийството на неговите родители, не е видял и телата им. От страх и в очакване на нови удари си бил затворил очите след борбата с Ландж в неговата стая, и бил изведен от къщата със затворени очи. Той знаеше, че неговите родители са мъртви, че са убити, но приемаше това относително спокойно — „така, както и всеки от нас би го приел“ — докторът намери най-после търсените думи.
Момчето бе облечено вече в болнична пижама. Веднага каза бодро:
— Здравей!
— Здравей! — отвърна Болд.
— Чух, че сте го хванали!
— Да.
— Благодаря!
Болд усети буца в гърлото си. Не би могъл да си спомни някога да са му благодарили за успешно решаване на едно следствие за убийство. Странно му беше и че въобще мисли за това в този момент. Поздравявали са го многократно, но никога не са му благодарили. Изведнъж болничната стая, познатата миризма, събудиха у него спомена за онова време, когато бе чакал жена си да излезе през тези врати след аборта. Чудеше се дали някога ще се освободи от вината. Вината не е ли нещо като верига, която никога не ти позволява да вървиш свободно? — мислеше си той.
— Моят чичо ще дойде! — обяви момчето.
— Прекрасно — каза Болд, изпитвайки ревност в някаква степен. Да, мислеше, направо ревност.
— Мисля, че ще ме вземе със себе си в Айдахо.
Болд кимна.
— Той уби родителите ми — каза на Болд просто като факт. — Мислите ли, че моите родители са на небето?
Болд седна на леглото.
— А какво мислиш ти?
— Мисля, че са там.
— Аз също.
— Мисля, че те вероятно са щастливи, че той не ме уби.
Болд кимна. Очите му запримигваха. Не искаше да плаче пред момчето. Особено пред него. Опита се да каже нещо, но то заседна в гърлото му; почувства, че умората и неговите чувства го облагородяваха. Погледна надолу към спокойните и невинни очи и почувства неизразима тъга.
— Няма нищо! — каза момчето съчувствено, с тон на разбиране, каквито само едно дете може да изрази. — Вината не е ваша, господин Болд. Вие сте този, който го хвана!
Големият Лу Болд се наведе и прислони натежалата си глава върху рамото на Джъстин Левит. Момчето се изправи, за да го подържи и го прегърна силно, като следваше неговите движения. Щом се почувства в ръцете на момчето, Болд бързо се изправи. Боже, това е невероятно!
— Страхувам се! — Джъстин Левит се изтърва и сълзите му потекоха. — Страхувам се да остана сам!
Болд постави широката си ръка на тила на младото момче и разроши неговата коса, притисна бузата си към неговата — мека и топла; неговата корава и небръсната. Той затвори очи и за момент можа да си внуши, че той беше негов син, негово момче, че той беше баща; и разбра, че нямаше на този свят нищо по-важно за него, нищо по-вълнуващо и по-значително. Широка усмивка озари лицето му заедно с горещите сълзи; момчето ще да се е усмихвало също, защото започна да говори и да се смее на глас; Болд проговори също. И тогава, все още прегърнати, двамата започнаха да се смеят високо, без да разбират напълно защо — отдръпнаха се, погледнаха се в очите, отново се прегърнаха, притискаха се като при борба и се кискаха, докато най-после се успокоиха напълно.
Един час по-късно Болд напусна стаята, а Джъстин Левит почти веднага заспа.
54
Трийсет минути по-късно Болд беше вече зад бюрото си. То го привличаше, както запалените лампи привличат насекомите. Подробното интервю с Ландж го беше убедило, че някакъв дубльор действително е отговорен за убийството на четири жени: Савирия, Джордан, Дехавелин и Нифън, и Болд се страхуваше, че с арестуването и осъждането на Ландж те биха могли да изтърват дубльора напълно. Ако дубльорът наистина е полицай, той не може да не знае, че техните усилия сега ще се концентрират върху него. Болд остана зад бюрото си само няколко минути. Билетите за паркиране, които бе намерил в колата на Джудит Фюлър, продължаваха да го дразнят. Той ги сложи в джоба и слезе при диспечерите, където няколко радиотелефонни оператори, седнали пред апаратите си, изглеждаха като стволове на НАСА. Различни подробни карти на града висяха по стените. Болд потърси адресите, отбелязани върху билетите, намери ги на съответните карти и забоде по една карфица на всички места, където е била таксувана Фюлър. Една попадна на Пил Хил, близо до училището, други две — на Седемдесет и седма и Седемдесет и осма улица — Норт. Пил Хил бе осеян с медицински клиники, болници, библиотеки и училището беше там. Той потърси върху картите някаква връзка и съответствие между разположението на паркингите и приблизителното местонахождение на двата пункта за химическо чистене. Не можа да установи логична връзка между тях. Върна се в офиса и позвъни по телефона в банката на Джудит Фюлър в Лос Анджелис.