Принцеса с часовников механизъм

форма аз съм смъртоносно величие. Моя бе свободата на Рая, преди да бъда

пленен и прикован към теб.

— Съжалявам — прошепна Теса.

— Вината не е твоя. Не ти ме плени. Нашите души са свързани, но още

докато те защитавах в утробата на майка ти, знаех, че си невинна.

— Моят ангел пазител.

— Малцина могат да кажат, че имат ангел, който се грижи за тях.

Ала ти можеш.

— Не искам да имам ангел — рече Теса. — Искам да умра, както аз

реша, а не да бъда принудена да живея така, както Мортмейн иска.

— Не мога да те оставя да умреш. — Гласът на ангела беше пропит с

тъга и девойката неволно си припомни цигулката на Джем, свиреща

музиката на сърцето му. — Това е мое задължение.

Тя вдигна глава. Светлината от огъня минаваше през ангела като

слънчеви лъчи през кристал и хвърляше сияйни цветове по стените на

пещерата. Това не беше някакво скверно изобретение, а доброта,

изкривена и подчинена на волята на Мортмейн, ала по същината си —

божествена.

— Как се казваше, когато беше ангел? — попита момичето.

— Името ми — отвърна ангелът — беше Итуриел.

— Итуриел — прошепна Теса и протегна ръка към него, сякаш

можеше да го достигне, да го утеши по някакъв начин. Ала пръстите й

срещнаха единствено въздух. Очертанията на ангела потрепнаха и

избледняха, оставяйки след себе си единствено меко сияние, взрив от

светлина от вътрешната страна на клепачите й.

Ледена вълна заля Теса и тя се надигна рязко, отваряйки очи. Лежеше

на студения каменен под пред почти угасналия огън. В стаята цареше

мрак, разпръскван едва-едва от аленото сияние на жаравата. Ръженът

беше на мястото си. Теса вдигна ръка... и напипа ангела с часовников

механизъм около гърлото си.

Сън. Сърцето й се сви. Всичко беше просто сън. Нямаше ангел, който да

я окъпе в светлината си. Имаше само тази студена стая, настъпващият

мрак и ангелът с часовников механизъм, чието равномерно тиктакане

отброяваше минутите до края на всичко в света.