Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
Кадер. Градчето Долгелай, което се бе разстлало под тях и в което тук-там
проблясваше светлина, беше красиво, но Уил не бе тук, за да се наслаждава
на гледката. С помощта на руната за нощно зрение, която си беше
нарисувал, успя да проследи дирята на създанията с часовников
механизъм. Те бяха достатъчно многобройни, за да изпотъпчат земята,
откъдето бяха минали. С лудешки разтуптяно сърце, младежът тръгна
към върха по пътеката от разруха, която чудовищата бяха оставили.
Следите им отвеждаха покрай купчина големи камъни, които Уил си
спомни, че се наричат морени. Те образуваха нещо като стена, която
защитаваше Куум Кау, малка долина в планината, в чието сърце лежеше
Лин Кау, ледниково езеро с кристални води. Дирите на механичната армия
тръгваха от брега на езерото...
И изчезваха.
Уил се взираше в студените, чисти води под себе си. На светлината на
слънцето, спомни си той, гледката беше величествена: наситеносиньото
езеро, заобиколено от тучна трева, лъчите на слънцето — докосващи
острите като бръснач ръбове на Манит Пенкойд, скалите, които
обграждаха Лин Кау. Струваше му се, че е на милион мили от Лондон.
Отражението на луната проблясваше във водите под него. Младежът
въздъхна. Малки вълнички миеха бреговете на езерото, ала не можеха да
изличат следите, оставени от автоматоните. Очевидно бе откъде бяха
дошли. Уил протегна ръка назад и погали шията на Балиос.
— Чакай ме тук. А ако не се върна, се прибери в Института. Те страшно
ще ти се зарадват, момчето ми.
Конят изцвили лекичко и го ухапа нежно по ръкава. Уил си пое дъх и
нагази в Лин Кау. Студената вода се покачи над ботушите му и се просмука
през панталоните чак до кожата му. Смразяващият допир беше толкова
стресиращ, че той неволно ахна.
— Пак мокър — каза си мрачно и се гмурна във водата, която го
придърпа надолу като плаващи пясъци, и едва успя да си поеме дъх, преди
ледените води да го изтеглят в мрака.
До: Шарлот Брануел
От: Консул Джосая Уейланд
Госпожо Брануел,
Смятайте се за освободена от задълженията си на ръководител на
Института. Бих могъл да говоря за разочарованието си и разрушеното
доверие между нас. Ала пред подобна невъобразима измяна, думите са
безполезни. При пристигането ми в Лондон утре, ще очаквам двамата със
съпруга ви да сте се изнесли от Института заедно с личните си вещи.
Всеки отказ да се подчините ще бъде посрещнат с най-суровото наказание,
предвиждано от Закона.
Джосая Уейланд,
Консул на Клейва
19
Ще легнем и ще изгорим
И ще те изгоря в замяна, ще те изгоря изцяло;
и в ада да отида заради това, ще легнем двама с тебе
и ще изгорим.
Шарлот Мю, „В гробището Нънхед"
Беше тъмно само в продължение на няколко мига. Ледената вода го
повлече надолу и ето че Уил падаше... успя да се свие на кълбо в последния
миг, преди да се блъсне в земята и ударът да изкара въздуха от дробовете
му. Той се задави и се претърколи по корем, а после се надигна на колене;
от косата и дрехите му се стичаше вода. Посегна към магическата си
светлина, ала после отпусна ръка — това можеше да привлече вниманието
към него. Налагаше се да се задоволи само с руната за нощно виждане.
Тя му беше достатъчна, за да успее да различи, че се намира в
скалиста пещера. Вдигнеше ли поглед нагоре, виждаше водите на езерото,
завихрени над главата му, удържани сякаш от стъклена преграда, а над
тях — размазано късче от луната. От пещерата тръгваха тунели без
никакво обозначение, което да подсказва накъде водят. Уил се изправи на
крака и като си избра наслуки най-крайния тунел отляво, предпазливо
навлезе в мрака.
Тунелите бяха широки, с гладък под, по който нямаше никакви следи,
показващи откъде бяха минали създанията с часовников механизъм.
Стените бяха от груба вулканична скала. Той си спомни как преди години
двамата с баща му бяха изкачили Кадер Идрис. За планината се разказваха
много легенди: че е била трон на великан, който седял на него и
съзерцавал звездите; че крал Артур и рицарите му спели под нея в
очакване на времето, когато Британия ще се пробуди и отново ще има