Принцеса с часовников механизъм

добър, отколкото Картън. А Мортмейн едва ли можеше да се нарече човек.

Не, не се опитваше да достигне доброто у него, а суетата му. В крайна

сметка, всички хора се смятаха за добри, нали така? Никой не гледаше на

себе си като на злодей. Девойката си пое дълбоко дъх.

— Положително не е така... положително все още бихте могли да

бъдете достоен и добър. Дарихте с живот и разум тези... тези ваши адски

устройства. Създадохте това, което би могло да унищожи ловците на

сенки. През целия си живот сте дирили справедливост, защото сте

вярвали, че ловците на сенки са безчестни и жестоки. Ала ако сега спрете и

не нанесете удара си, ще спечелите най-голямата си победа. Ще докажете,

че сте по-добър от тях.

Тя се вгледа изпитателно в лицето му. Несъмнено върху него имаше

следа от колебание... тънките устни потръпваха лекичко, а в раменете се

усещаше напрегната несигурност.

Устата му се изви в усмивка.

— Значи смяташ, че бих могъл да бъда по-добър човек? И ако те

послушам, ако не нанеса своя удар, навярно ще останеш с мен от

възхищение и няма да се върнеш при ловците на сенки?

— Ами да, господин Мортмейн. Заклевам ви се. — Теса преглътна

горчилката в гърлото си. Ако трябваше да остане с него, за да спаси Уил и

Джем, Шарлот и Хенри, и Софи, щеше да го направи. — Вярвам, че сте

способен да откриете доброто в себе си. Вярвам, че всички сме способни на

това. Крайчетата на тънките му устни подскочиха.

— Вече е следобед, госпожице Грей. Не исках да те будя по-рано. Ела с

мен навън. Ела и виж какво съм свършил днес, защото има нещо, което

искам да ти покажа.

Теса имаше чувството, че по гърба й плъзват ледени пръсти. Тя

изпъна рамене.

— И какво е то?

Сега вече усмивката се разля по цялото му лице.

— Онова, което чаках.