Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
дълги остриета. Бяха трима. Един от тях, облечен в разкъсана червена
куртка, тръгна напред, смеейки се — смеейки се? — докато бащата от
семейството се мъчеше да прикрие жена си и дъщеря си с тялото си,
препъвайки се върху окървавения калдъръм.
Всичко свърши за броени секунди — прекалено бързо, за да може Уил
дори да помръдне. Проблеснаха остриета и към купчините тела на
улицата се прибавиха още три трупа.
— Точно така — каза автоматонът в разкъсаната туника. — Да
подпалим домовете им и да ги изкараме навън като плъхове, подплашени
от дима, а после да ги изтребим, докато бягат... — В този миг механичното
създание вдигна глава и сякаш видя Уил. Дори през разстоянието, което
ги делеше, младежът почувства силата на погледа му.
Той вдигна серафимската си кама.
— Накир!
Острието лумна, осветявайки улицата със сиянието си — бял лъч
насред алените пламъци. През кръвта и огъня Уил видя как автоматонът с
червената куртка се приближава към него, стиснал дълъг меч в лявата си
ръка. Тя беше метална, с подвижни стави и се извиваше около дръжката
на оръжието досущ като човешка ръка.
— Нефилиме — каза създанието, спирайки едва на крачка от Уил, —
не очаквахме да открием някой като теб тук.
— Очевидно — отвърна Уил и като пристъпи напред, заби
серафимската кама дълбоко в гърдите на автоматона.
Разнесе се леко пращене, като от бекон в тиган и под учудения поглед
на механичното създание, Накир се превърна в пепел, оставяйки Уил да
стиска дръжката му.
Разсмивайки се, автоматонът вдигна очи, в които горяха живот и
разум, и със свито сърце Уил си даде сметка, че пред себе си има нещо,
което не е виждал досега — не просто създание, което бе в състояние да
направи серафимска кама на прах, а машина, която притежаваше
достатъчно воля, ум и стратегическо мислене, за да изпепели едно селище
и да избие обитателите му, докато се опитват да избягат.
— Вече знаеш — потвърди демонът, защото именно това бе
създанието пред него. — Нефилиме, през всички тези години вие ни
прокуждахте от този свят с вашите оръжия с руни, ала сега ние
притежаваме тела, срещу които те са безсилни и този свят ще бъде наш.
Уил пое рязко дъх, когато демонът вдигна меча си. Направи крачка
назад... острието се спусна надолу... той го избегна и в същия миг нещо
профуча покрай него, нещо едро и черно, което се изправи на задни крака
и събори автоматона с мощен ритник.
Балиос.
Младежът протегна ръка, напипвайки слепешком гривата на коня си.
Демонът се изправи от калта и скочи към него, размахал оръжие, в същия
миг, в който атът полетя напред. Уил се метна на гърба на жребеца и
двамата се понесоха по калдъръмената улица. Ловецът на сенки се беше
привел ниско над гърба му и вятърът развяваше косата и изсушаваше
влагата по лицето му... дали кръв или сълзи, самият той не знаеше.
Теса седеше на пода в стаята си в укреплението на Мортмейн и се
взираше вцепенено в огъня.
Светлината на пламъците играеше по ръцете й и по синята рокля, с
която беше облечена. И двете бяха изцапани с кръв. Самата тя не знаеше
как се бе случило. Китката й беше разранена и тя смътно си спомняше как
някакъв автоматон я беше сграбчил там, разкъсвайки кожата й с острите
си метални пръсти, докато тя се мъчеше да се отскубне.
Не можеше да пропъди образите, които бяха завладели ума й —
спомените за опустошаването на селцето в долината. Бяха я отвели дотам
с вързани очи, — отнесена от автоматони, които я бяха тръснали
безцеремонно върху една скала, от която се разкриваше гледка към
селцето под нея.
— Виж — казал бе Мортмейн, злорадствайки, без да я поглежда. —
Виж и после ми говори за изкупление.
Уловена като пленница от автоматона, който я държеше отзад,
запушил устата й с ръка, Теса бе стояла там, докато Мортмейн тихичко й
шепнеше какво ще направи с нея, ако се осмели да извърне очи от селцето.
Така че тя бе гледала безпомощно как автоматоните нахлуват в него,
посичайки невинните му жители по улиците. Луната се бе издигнала в
небето обагрена в червено, докато механичната армия методично
подпалваше къща след къща, избивайки семействата, които изскачаха
недоумяващи и ужасени навън.
Мортмейн беше избухнал в смях.
— Виждаш ли сега? — бе попитал той. — Тези същества, тези мои