Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
— Какво е станало с нея? — попита Сейчан.
— Не пише.
Грей зададе следващия въпрос:
— Има ли някакви данни Джеферсън да е притежавал изрисувана бизонска кожа?
— Знаете ли, да. Всъщност президентът е натрупал огромна частна колекция от индиански артефакти в дома си в Монтичело. Особено се гордеел с някаква богато украсена кожа. Твърди се, че я получил от Луис, който му я изпратил по време на експедицията. Според описанията била зашеметяваща и много стара. Но след смъртта на Джеферсън по-голямата част от колекцията изчезнала, в това число и кожата.
Грей се замисли. Възможно ли бе във всички тези разкази да става дума за една и съща кожа? Дали Луис не я е взел със себе си, за да успее да открие изгубения град? Дали не е взел картата и кожата, за да разреши загадката на Четиринайсетата колония? И след това да я е върнал на Джеферсън като свидетелство за успеха си?
Знаеше, че не разполага с нищо сигурно — твърде много предположения, твърде много празни места. Като например, защо кожата отново се е озовала у Луис? Дали тя е причината да изрече загадъчното „Свърших си работата“, преди да издъхне? Дали не е позволил златната плоча да попадне в ръцете на Уилкинсън или някой друг крадец, но е запазил по-важната бизонска кожа?
В разговора се включи нов играч.
— Доктор Хейсман — обади се Кат, — можете ли да ни кажете какво се е случило с тялото на Луис?
— Нищо особено. Трагедия, като се има предвид, че е бил национален герой. Но тъй като смъртта му била обявена за самоубийство, бил погребан на място, на територията на въпросния хан. В Тенеси.
— А можем ли да приемем, че е бил погребан с всичките си вещи? — попита Кат.
— Било е обичайна практика. Понякога изпращали на наследниците откритите пари или други ценни вещи.
— Но е малко вероятно да са направили така с подгизнала от кръв бизонска кожа — добави Грей.
Монк се размърда и откъсна поглед от пътя.
— Мислиш, че е бил погребан с нея ли?
— Има само един начин да разберем — рече Грей. — Ще трябва да изкопаем тялото на Мериуедър Луис.
Четвърта част
Вълк и орел
35.
1 юни, 04:15
Национален парк Йелоустоун
Хеликоптерът се спусна към димящото геотермално сърце на Йелоустоун. Нощта все още владееше първобитния ландшафт с бълбукащи езерца, сиво-бели конуси и обвити в мъгла реки и потоци в горната част на басейна на гейзерите. По-нататък към далечните плата и планини се простираха тъмни ливади и черни борови горички.
Човекът беше оставил своя знак в това национално богатство, в тази контрастна смес на спокойна природна красота и адска геологическа активност. В тъмнината преди съмване редиците лампи и автомобилни фарове издаваха малкото пътища, виещи се през парка. Наредената от Пейнтър евакуация вече беше в ход и в най-активния туристически сезон се бяха образували големи задръствания. Сините светлини на служебните коли примигваха тук-там по пътищата, а рейнджърите правеха всичко по силите си да опразнят парка.
Пейнтър си погледна часовника.
„Още два часа“.
Не всички щяха да успеят да се евакуират навреме, но трябваше да опита. Беше започнал евакуацията преди два часа, когато отлетя с частен самолет от Флагстаф за малкото летище в Западна Монтана, на няколко километра от западния вход на парка. Хеликоптерът трябваше да го откара до мястото на срещата.
Рафаел ги беше изпреварил, но той имаше преднина, тъй като бе тръгнал от Солт Лейк Сити. Двата екипа трябваше да се срещнат в „Олд Фейтфул Ин“, колосалната забележителност на парка, построена в началото на двайсети век. Седеметажният хотел в селски стил, със стръмни покриви и тежки греди, беше най-голямата дървена постройка на света, изградена от местни борове и камък.
От него се откриваше идеален изглед към съименника му.
Плъзгачите на хеликоптера тъкмо докоснаха земята, когато Олд Фейтфул оживя. Огромна струя пара и гореща вода полетя на шейсет метра във въздуха. Най-прочутият гейзер в долината изригваше приблизително на всеки деветдесет минути.
Пейнтър се молеше долината все още да си е на мястото за следващото представление.
Зад гейзера тъмната река Файърхол се виеше между още гейзери с шантави имена — Бийхайв, Спазмодик, Слърпър, Литъл Скуърт, Джайънтес9 и много други, наред с множество езерца и димящи извори.
9
Олд Фейтфул — Стария верен: Файърхол — Огнена дупка; Бийхайв — Кошера; Спазмодик — Конвулсивния; Слърпър — Сърбащия; Литъл Скуърт — Малкото църкало; Джайънтес — Гигантката — Б.пр.