Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
На ярката светлина Каи забеляза смътни белези, които образуваха редици от мънички точици по ръцете й, почти като на кожата на крокодил. Имаше ги и по лицето й, дори повече: образуваха шарки, които подчертаваха тъмните й очи и продължаваха като криле от двете страни. Косата й беше сплетена на стегнати черни плитки, започващи от темето и спускащи се към челото и раменете.
Каи гледаше как жената се взира в Рафаел. Досега бе виждала само пустота в очите й, но вече не беше така. Дълбоко в тези черни огледала се таеше тъга. Ашанда седеше толкова неподвижно, че сякаш се страхуваше да не я видят, но в същото време искаше нещо повече. В погледа й имаше също и преданост, както и умора. Седеше като куче, очакващо докосване от господаря си и знаещо, че това ще е единственото, което ще получи.
Унесът й беше прекъснат от позвъняването на телефон.
Каи рязко се обърна.
„Най-сетне“.
01:44
Рафаел оцени по достойнство точността. Директорът на Сигма се беше обадил в минутата, в която беше обещал. Слиса го предложението му, което отново бе крайно неочаквано.
— Примирие? — повтори Рафе. — Между нас? И каква полза имам от това?
Гласът на Пейнтър си остана напрегнат.
— Както обещах, ще ви кажа къде се намира Четиринайсетата колония. Но това няма да ви е от полза. Намиращото се там ще експлодира след около четири часа и половина.
— В такъв случай, мосю Кроу, ако искате племенницата ви да остане жива, по-добре да направим размяната колкото се може по-бързо.
— Чуйте ме, Рафаел. Ще ви кажа сега. Четиринайсетата колония е скрита някъде в националния парк Йелоустоун. Не се съмнявам, че намирате подобно местоположение за напълно логично, нали?
Рафе се мъчеше да проумее драстичния обрат на нещата.
„Уловка ли е това? И с каква цел?“
Пейнтър продължи все така бързо:
— Дайте ми имейл адрес. Ще ви изпратя всички данни. Само след няколко часа депозитът ще достигне критична точка и ще предизвика взрив, стократно по-мощен от онзи в Исландия. Но вие знаете, че това не е истинската опасност. Експлозията ще освободи огромно количество наноботи. Те ще започнат да разграждат всяка материя и ще се разпространяват все повече и повече. Наногнездото ще прояде земната кора, докато не достигне до магмената кухина под Йелоустоун, а това ще задейства супервулкана, скрит под парка. Катаклизмът ще бъде сравним с удар на астероид с диаметър километър и половина. Това означава край за повечето живи организми на планетата и със сигурност край на човечеството.
Рафе откри, че му е трудно да диша. „Възможно ли е да казва истината?“
— Съмнявам се, че подобно унищожение ще свърши работа дори на вас — продължи Пейнтър. — Или пък на онези, с които работите. Така че трябва или да работим заедно и да споделим информацията си, за да не позволим това да се случи, или ще настъпи краят на всичко.
— Ще… ще ми трябва време да помисля. — Подразни се, когато се чу да заеква.
— Не се бавете много — предупреди го Пейнтър. — Ще ви изпратя всичките ни данни, каквото пожелаете. Но Йелоустоун заема площ над осем хиляди квадратни километра и това е сериозно предизвикателство. Тепърва трябва да открием точното местоположение на изгубения град, а часовникът продължава да тиктака.
Рафе погледна своя часовник. Ако директорът казваше истината, до шест и петнайсет сутринта трябваше да открият изгубения град и да неутрализират онова, което беше скрито в него.
— Изпратете ми всичко, което имате — каза Рафе и му даде имейл адрес.
— Имате ми телефонния номер — каза Пейнтър и прекъсна връзката.
Рафаел остави телефона, сведе глава и се замисли. „Вярвам ли ви, мосю Кроу? Възможно ли е да казвате истината?“
Вдигна глава, колкото да погледне към Каи Куочийтс.
Директорът изобщо не беше попитал за племенницата си. Ако не друго, това определено показваше, че е честен. Какъв беше смисълът да преговаря за един живот, след като цялото човечество бе изложено на смъртна опасност?
Телефонът иззвъня, отново и го стресна. Не, не беше апаратът в ръката му, свързан към криптиращия софтуер. Рафе се обърна към бюфета в трапезарията, където беше оставил лаптопа си. Личният му телефон до него вибрираше, после отново иззвъня.
Като се подпираше тежко на бастуна си, Рафе отиде до бюфета и го взе. Използваше личния си телефон единствено за пряка връзка с фамилията и с някои от сътрудниците си в изследователските комплекси във Френските Алпи. Номерът обаче беше скрит. Това беше нелепо. Телефонът му не приемаше обаждания от скрити номера.