Дяволската колония

Грей се спогледа с останалите.

„Нашвил?“

— Май продължаваме да вървим по следите на тези типове — промърмори Монк. — Първо Исландия, а сега Тенеси.

Хейсман не го чу и продължи:

— Тук също нямаме убедително обяснение на смъртта на Луис. Въпреки двете огнестрелни рани, една в корема и една в главата, случаят бил обявен за самоубийство. И до неотдавна всички са смятали, че става дума точно за това. Сега обаче е прието, че Луис наистина е бил убит с цел грабеж, от предател или двете заедно.

— Какви подробности знаем за нощта, в която е умрял? — попита Грей.

— Има много сведения, но най-добрите са от самата госпожа Гриндър, съпругата на собственика, която онази нощ била сама. Тя съобщава за стрелба и звуци от борба. Чула Луис да вика за помощ, но била твърде уплашена да провери какво става до зазоряване. Накрая го открила умиращ в стаята му, проснат върху робата си от бизонска кожа, която била подгизнала от кръв. Твърди се, че последните му думи били загадъчни. „Свърших си работата“. Сякаш е успял по някакъв начин да попречи на убийците си.

Грей усети как пулсът му се ускорява. Знаеше, че тук има нещо важно. Но Хейсман беше споменал още нещо…

Кураторът не беше приключил.

— Има и много слухове за последните дни на Луис и за това кой би могъл да го убие. Най-убедителните сведения сочат към бригаден генерал Джеймс Уилкинсън, известен заговорник и приближен на предателя Аарон Бър. Някои смятат, че убийството е дирижирано от генерала. Същите истории намекват, че Луис е продължавал да действа като шпионин на Джеферсън и че е носил със себе си нещо жизненоважно, което искал да занесе във Вашингтон.

Грей си представи златните плочки. Възможно ли бе Гилдията именно така да се е сдобила с една от тях? Спомни си как си беше представил Луис като колониална версия на агент на Сигма — шпионин, войник, учен. Бил ли е Уилкинсън един от враговете, споменати от Джеферсън и Франклин, предшественик на съвременната Гилдия? Той ли е убил Луис, за да се добере до плочата?

Имаше чувството, че историята се повтаря.

„Дали двеста години по-късно не се води същата битка?“

Въпреки това усещаше, че му липсва някакъв ключов елемент от историята, нещо, което беше в главата му, но му се изплъзваше.

Сейчан го изпревари.

— Споменахте, че Луис лежал окървавен върху роба от бизонска кожа.

— Точно така.

Грей я погледна с възхищение. Сейчан едва забележимо сви рамене.

— Доктор Хейсман — попита той, — в дневника на Фортескю не се ли споменаваше, че черепът на мастодонта бил увит в бизонска кожа?

— Момент да проверя. — Хейсман тихо си засвирука, чу се и шумолене на страници. — А, ето го. Споменато е просто като „изрисувана бизонска кожа“.