Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
— Установили ли сте всички сателитни връзки и параметри?
— Да.
— Хайде сега дайте да сглобим и свържем това нещо.
— Ашанда, наглеждай работата на Т. Дж. — каза Рафаел на високата африканка. — Не бива да допускаме никакви грешки. — Дръпна Пейнтър настрана. — Да ги оставим да си правят магиите.
Макар и само с една свободна ръка и без да каже нито дума, Ашанда се зае със сглобяването на устройството и свързването му с работната станция. Каи й помагаше с кабелите — явно искаше да се занимава с нещо, макар да трепваше уплашено от всяко подръпване на белезниците.
След няколко минути на един от мониторите се отвори прозорец, готов да приема данните. На лентата отгоре пишеше LASER TECHNIQUES COMPANY, LLC. Това бе компания от Белвю, Вашингтон, която работеше с НАСА и разработваше патентовани инструменти за регистриране на ерозия, деформиране, надраскване или напукване на метални повърхности, които се използваха за проверка на двигателните дюзи на космическите совалки, военно оборудване, парни тръби на ядрени реактори и подводни съоръжения. Устройството бе в състояние да улови и най-дребните промени в метала, които лесно можеха да бъдат пропуснати от окото.
Сега на Пейнтър му трябваше тъкмо такава прецизност.
Ашанда се обърна към тях и кимна, че всичко е готово.
„Няма ли е?“ — запита се Пейнтър. В момента обаче не можеше да се занимава с това. Имаше по-важни загадки за решаване.
— Май е мой ред — каза той.
Отиде до масата и включи лазерното устройство. От окото на скенера се появи синкав холографски конус. Пейнтър го намести, докато кръстчето в средата не спря в центъра на златния пейзаж, след което започна сканирането.
Небесносини линии запълзяха нагоре-надолу по златната повърхност, попивайки всеки детайл от съда, от най-тънката струйка пара до всяка шишарка, висяща от клона на някой бор на заден план.
На монитора се появи изображение — отначало статично двуизмерно, което след привършването на сканирането бе екстраполирано в триизмерно. На екрана бавно се разгъна топографски разрез на пейзажа.
— Изумително — промълви Рафаел.
— Да видим дали ще ни помогне.
Пейнтър отиде до клавиатурата, свърза се с компютърния специалист на НАСА в Хюстън и изпрати големия файл. Екипът в Хюстън щеше да използва сателитните данни от последния час и да сравни реалния терен на Йелоустоун със сканираното изображение. Ако имаха късмет, можеше да получат съвпадение.
— Може да отнеме няколко минути — каза Пейнтър.
— Да се надяваме, че няма да са твърде много — промърмори Рафаел, загледан в златната ваза.
04:34
Ханк беше приклекнал от другата страна на масата, срещу Пейнтър и французина. Погледът му не се откъсваше от златния съд. Изпитваше едва ли не собственическо отношение към него, тъй като именно той го бе намерил в кивата на анасазите. Представи си как някой благоговеен представител на тоутсиий унстоу пуутсийв нанася изображението върху свещения предмет. Пейнтър беше прав. Картината несъмнено бе важна и можеше да им посочи местоположението на изгубения град.
Освен това имаше чувството, че в пейзажа има нещо съществено, но не можеше да каже какво точно. В изображението имаше нещо смътно познато, особено в малкия вулкан в центъра. Сякаш го беше виждал и преди, макар че за първи път стъпваше в Йелоустоун.
„Какво може да е това? Какво забравям?“
След няколко безуспешни опита да си спомни се отказа и насочи вниманието си към другата загадка върху съда.
Заразглежда надписа от другата страна, като за пореден път се запита дали не е на езика, описан в Книгата на Мормон като „реформиран египетски“. Колегата му лингвист от университета „Бригам Йънг“, който беше помогнал за идентифицирането на писмеността върху златните плочи, също имаше екстравагантно име за нея — „азбука на маговете“.
Ханк изучаваше надписа и си мислеше за човека, който го е нанесъл преди столетия. Дали тоутсиий унстоу пуутсийв са били някаква секта учени, владеещи изгубена технология, напуснала Светите земи векове преди раждането на Христос? Дали бягащите израилтяни, тези нефити, са дошли на този континент, за да запазят и защитават знанията си, някаква смес от юдейски мистицизъм и египетска наука?
„Само да можех да поговоря с някой от тях…“
Но може би един от тях в момента правеше точно това, говореше му чрез редовете на протоиврит. Ханк обаче знаеше, че ще му е нужна помощ, за да разбере посланието.