Смъртта като изкуство

Ала у спонсора на постановката господин Андрюшин следователят също не срещна разбиране. Срещнаха се в събота, на другия ден след откриването на трупа на Артьом Лесогоров, и Андрюшин вече знаеше, че приятелят му е загинал.

— Какво нещастие — повтаряше покрусено той. — Ах, Артьом, Артьом! Ама как така? Не мога да повярвам.

Блинов започна отдалече — с въпроси дали Лесогоров не е имал врагове, дали не е споменавал, че го заплашват, изобщо, задаваше целия комплект стандартни въпроси. Но Андрюшин не можа да каже нищо интересно. Или не пожела.

— Кажете, как стана така, че вие решихте да спонсорирате постановката на пиесата на Лесогоров? — попита Николай Николаевич.

Андрюшин тъжно се усмихна.

— Навремето около мен се получи една твърде сложна ситуация и Артьом много ми помогна — изслуша ме, повярва ми, събра материал и написа статия, която ми послужи като тласък за възбуждане на наказателно дело срещу хора, които ме притискаха. Ситуацията се разреши в моя полза, аз бях безкрайно благодарен на Артьом и между нас се създадоха много топли отношения. Преди около година или малко по-малко Артьом дойде при мен и каза, че иска да напише пиеса. Попита ме дали ще му помогна с пари, ако се стигне до поставяне, защото без пари никой няма да пожелае да постави пиеса на неизвестен автор. Уверих го, че ще помогна, без никакво съмнение. Бях му много благодарен за помощта и бях готов да отвърна на услугата с услуга. После, след известно време, той се обади и каза, че е завършил пиесата и трябва да обиколи театрите, за да я предлага, защото показал творбата си в своя любим театър, в „Нова Москва“, но там не я приели. Всъщност това е всичко. Отидохме двамата при художествения ръководител, при Лев Алексеевич, и още от прага заговорихме за пари. Както можете да се досетите, веднага приеха пиесата — усмихна се Андрюшин. — Предложих такава сума, че във всеки театър биха я взели. За Артьом не ми се свидят никакви пари. Той умееше да бъде приятел като никой друг.