Парижка вендета [bg]

— Оправи ли се, след като гръмна Лайън? — обърна се към Сам той.

Младият мъж кимна.

— Все още виждам как главата му се пръсна, но мисля, че ще го преодолея.

— Не си позволявай да свикнеш. Убийството е сериозна работа, дори когато обектът го заслужава.

— Говориш като един човек, когото познавах — отбеляза Сам.

— И той ли беше умник като теб?

— Много по-голям, отколкото съм си представял.

— За Парижкия клуб ти се оказа прав, Сам — рече с въздишка Малоун. — Поне част от конспирациите, за които говореше, се оказаха реални.

— Доколкото си спомням, ти ме смяташе за откачен.

— Половината ми познати мислят и мен за такъв — засмя се Малоун.

— Меган Морисън направи всичко възможно да й повярвам — намеси се Стефани. — Много свястно момиче.

— Възнамеряваш ли да я видиш отново? — попита Малоун, обръщайки се към Сам.

— Откъде накъде?

— От тона в телефонното й съобщение личеше, че се тревожи за теб. Тя се върна на онова място заради теб. А аз видях как я гледаш на погребението на Хенрик. В очите ти имаше нещо повече от интерес.

— Не знам, може би — обърка се младежът. — Ще ми предложиш ли съвет?

Малоун шеговито вдигна ръце.

— Не мога. Жените не са силната ми част.

— Я повтори! — присви очи Стефани. — Кой изхвърляше бившите си съпруги от самолет?

Той се усмихна.

— Хайде да тръгваме — изведнъж се разбърза Стефани. — Французите изгарят от нетърпение да поемат контрола.

Насочиха се към изхода.

— Нещо не ми дава покой — въздъхна Малоун, обръщайки се към Сам, който крачеше до него. — Стефани беше споменала, че си израснал в Нова Зеландия, но ти не говориш като „киви“. Защо?

— Дълга история — усмихна се Сам.

Същият отговор, който самият той му даде, когато Сам го попита за необичайното име „Котън“. Същите две думи, с които беше отговарял и на въпросите на Хенрик на същата тема, обещавайки някой ден да му обясни за какво става въпрос. За съжаление този някой ден така и не настъпи.

Малоун харесваше Сам Колинс. Младежът много приличаше на него самия преди петнайсет години, в началото на кариерата му като агент на „Магелан“. Сега той беше пълноправен член на специалния отряд и щеше да се изправи пред многобройните рискове, свързани с тази професия.

Всеки ден можеше да се окаже последен в живота му.

— Какво ще кажеш аз да ти разкажа моята история, а ти — твоята — предложи Caм.

— Дадено.