Честотата на Шуман [bg]

Г. М. поклати глава.

-      Нашето разследване показва, че системата не е била използвана от него. Някой друг е научил паролата му. Оказва се, че Андре е невинен.

Бартън се загледа през прозореца.

-      Тогава кой ме е наблюдавал?

-      Не сме сигурни.

-      Не е удобно да връщам Андре в екипа - заяви Бартън. - Намираме се на много отговорен етап от проекта. Дори най-малката грешка може да доведе до невъобразими проблеми. Трябват ми хора, на които да мога да се доверя.

-      Въпросът няма да се обсъжда - прекъсна го Джаспър.

-      Подривате авторитета ми - отвърна Бартън.

-      Това е незначителна цена, приятелю. - Г. М. се подпря на бастуна и се изправи. - Имаш късмет, че направо не спрях опита. - Явно срещата беше приключила. - Незабавно ще върнеш Андре на мястото му. Погрижи се. - Усмихна се бегло на Уилсън. - Желая късмет и на двама ви, господа. Особено на вас, господин Даулинг.

Високата дъбова врата се отвори и Синтия посочи към асансьорите.

-      Оттук, господа.

Щом вратата се затвори, Джаспър скръсти ръце на гърдите си.

-      Това не ми харесва, дядо.

Г. М. внимателно седна на мястото си.

-      Интересно, нали?

-      Трябва да прекратим опита. Прекалено е рисковано.

-      Ако Бартън успее - каза старецът, - ще разполагаме с невероятно оръжие. Представи си какво може да се постигне с пътуване във времето. Направо свят да ти се завие.

Джаспър се взираше безизразно през прозореца. Слънцето се беше спуснало зад хоризонта и небето бе изпълнено с виолетови тонове, преминаващи нагоре в черно.

-      Разбирам какви са ползите, дядо. Просто се питам дали всъщност имаме контрол върху онова, което се случва. Това ме тревожи. - Той потупа с пръст долната си устна. - Бартън казва всичко на Уилсън. Очевидно е. Ясно е, че те вече са знаели, че ще разберем, че Медният свитък е оригинален.

-      И младежът дори не трепна, когато разбра, че Бартън го е шпионирал - съгласи се Г. М.

-      Нито когато спомена за втория Ген-ЕП кандидат - добави Джаспър. - Започвам да се съмнявам в отношенията и мотивите им, дядо.

-      Да, така е. Личи си, че доста са се сближили за това кратко време. Изненадващо е. Много нетипично за Бартън. По принцип той е доста придирчив към хората. - Г. М. отпи глътка вода. - И двамата се владееха много добре. - Той се замисли за момент. - Уилсън е интересен тип, нали? Прекалено самоуверен. Което е необичайно... особено при тези обстоятелства. Трябва да му намерим слабото място. Нещо различно от парите.

-      Ще го проуча отново.

Г. М. се загледа в дървената кутия на масата.

-      Трябва да има някаква причина Бартън да иска да има достъп до Медния свитък. Като се замисля, номерът с преструването, че е фалшив, изглежда абсурден. Бартън се е нагърбил с куп неприятности, а той никога не прави нещо, без да има много основателна причина. Медният свитък е важен... просто трябва да е така. - Старецът вдигна белия си бастун. - Прав беше, че ми обърна внимание, Джаспър. Като начало разбери защо Медният свитък от Кумран е толкова важен. Нека някой го проучи отново. Явно пропускаме нещо.