Честотата на Шуман [bg]

Хелена зяпаше стоящия пред нея Уилсън и изведнъж ѝ се прииска да се ощипе. Той беше жив, пред нея, без риза, ходеше си така, сякаш нищо не се беше случило. Левият крачол на панталоните му бе изпоцапан с кръв, но иначе Уилсън си изглеждаше съвсем наред. Направо да не повярваш.

-      Да видим какво ще стане, а? - Уилсън решително натисна черния керамичен диск. Чу се силно хрущене, сякаш камъни се търкаха един в друг.

-      Защо го направи? - нервно попита Хелена и се огледа трескаво. - Каквото и да докоснеш, предизвикваш земетресение! - Погледна със страх тавана. Очакваше всеки момент оттам да западат още камъни.

Вместо очакваното земетресение в стената на пирамидата се появиха две пукнатини с височина около два метра, от които потече безобиден бял пясък. След секунди камъкът се разцепи под собствената си тежест и се сгромоляса. Появи се V-образен отвор, от който лъхна хладен въздух.

-      Прекалено много се притесняваш - каза Уилсън.

-      Само те моля да ми обещаеш, че няма да докосваш нищо друго.

С тихо пукане се запалиха още светилници и се видя стръмно тясно стълбище, водещо нагоре в пирамидата.

-      Май в такъв случай ще е по-добре да не ти разказвам за стаята на портала - отвърна Уилсън и без да чака отговор, хвана Хелена за ръка и я поведе по стълбището.

Изкачиха поне стотина стъпала, след което стълбището зави наляво. Пред тях заблестя силна бяла светлина.

Уилсън приближи триъгълния вход и надникна с присвити очи.

Помещението беше с формата на пирамида, със страна около десетина метра в основата и триъгълни стени, които се стесняваха нагоре. Отвътре стаята бе почти фосфоресцираща -светлината се отразяваше от стените и почти ги заслепяваше. На всяка стена имаше по един- единствен йероглиф. Уилсън добре познаваше образите. Север, юг, изток и запад. В центъра на помещението имаше голям каменен пиедестал с цилиндрична форма и равна горна част. Върху него беше поставен кристален модел на пирамида.

-      Задачата е да вземем малката пирамида и да я пуснем в една от тези. - Уилсън посочи многобройните квадратни вдлъбнатини в кръглата повърхност. Бяха над осемдесет, подобни на някаква гигантска шахматна дъска, изсечена в камъка.

-      Откъде да знаем в коя точно? - попита Хелена.

Уилсън скочи върху пиедестала и се приготви да повдигне голямата колкото юмрук пирамида от стойката ѝ.

-      Освободи изгряващото слънце — тихо повтори той по памет. Това означаваше, че трябва да се ориентира към една от двайсетината вдлъбнатини в източния квадрант - слънцето изгряваше на изток. Поставянето на кристалната пирамида към изгряващото слънце щеше да отслаби земното магнитно поле чрез намаляване на честотата на Шуман. Поставянето ѝ на запад щеше да има обратния ефект.

-      Но позициите са десетки - каза Хелена.

Уилсън потърка палец и показалец и вдигна малката полирана пирамида от мястото ѝ. Стените на помещението незабавно станаха алени.