Кодът на Луцифер [bg]

Страх душеше Лурдс, докато стоеше пред изхода за пътници на летището. Късни пасажери изпълваха терминала. Заради случващото се в Близкия изток въздушният транспорт изпитваше трудности и придвижването беше трудно.

Олимпия стоеше до него и той усещаше напрежението, които струеше от нея.

— Нали знаеш, че не е нужно да го правиш?

Лурдс я погледна, без да изпуска от очи хората, които се провираха около тях. След всичко случило се през последните няколко седмици, изпитваше истинска параноя от тълпящи се около него мъже и жени.

— Знам. — Лурдс сниши глас, едва се чуваше от шума на летището и съобщенията за палети.

— Не знаем дали Уебстър държи сестрата на Клийна.

— Клийна казва, че сестра й не е там, където я е оставила в Ню Йорк.

— Как хората на Уебстър са я открили толкова бързо?

— Той е вицепрезидент на Съединените щати — „И паднал ангел“.

Олимпия се вгледа в очите му.

— Не затова те извиках тук, Томас.

Той усети, че тя се чувства виновна, и се усмихна въпреки страха и съмненията.

— Знам.

— Не биваше да пострадаш. Не биваше да бъдеш изложен на опасност. — Сълзи проблеснаха в очите й.

— Не мисля, че някой от нас има право да очаква безопасност и сигурност при сегашните условия. Виж кой е по петите ни.

— Знам.

— Йоан от Патмос е предвидил всичко това. — Лурдс я стисна за раменете. — Дал ни е оръжието, от което се нуждаем, за да сразим врага.

— Щях да се чувствам по-добре, ако беше превел Свитъка на радостта.

— Аз също.

— Не искам да прозвучи като обвинение.

Лурдс я целуна по челото и вдъхна аромата й.

— Знам.

— Колкото и да ми се иска, още не мога да ти простя заради Клийна.

Той я прегърна и кимна.

— Разбирам.

— Понякога си като дете в сладкарски магазин. — Олимпия извърна глава към него. — Толкова си инфантилен и егоистичен. Но мисля, че заради това си толкова отдаден на работата си и толкова добър.