Кодът на Луцифер [bg]

— Сигурни ли сме, че това е пътят?

— Да — отвърна Севки без колебание. — Беше голям подвиг да открия плановете на сградата. Не мога да ти опиша колко много си ми задължена.

— След като помогна за спасяването на света, може да обсъдим колко голям е дългът ми.

— Да, добре.

Севки звучеше така, сякаш не вярваше в онова, което ставаше. Клийна не го винеше. Дори и след всичко, което беше видяла, и на нея самата й беше трудно да повярва. Това бе една от силите на Уебстър, напомни си тя. Йоаким и Братството ги бяха предупредили.

Тунелът рязко свърши във фоайе с няколко асансьора.

— Тук. — Йоаким продължи надясно и откри вратата към стълбището. Понечи да я отвори.

— Не! — спря го Севки. — Вратата е с аларма.

Йоаким отдръпна ръка.

— Можеш ли да обезвредиш алармата оттам? — Клийна се приближи и огледа алармената система.

— Не, опитах. Ако пробвам, мога да я задействам и тогава с вас е свършено.

Клийна прибра пистолета си и извади калъфа с инструменти от джоба на якето си. Беше с бронежилетка, както и монасите. Огледа напрегнато ключалката.

— Мога ли да направя нещо? — Йоаким стоеше наблизо.

— Ще се оправя. — Пот се стичаше по челото й. — Севки, имаш ли достъп до охранителните камери на сградата.

Той звучеше разсеяно, когато отговори:

— Ще имам. Вероятно преди да си се справила с ключалката. Някой вътре вече е повишил нивото на киберсигурността в сградата. — Той замълча, после рече със задоволство: — Пичът си го бива.

— Свърши ли? — Клийна се оправи с първата ключалка и мина на втората.

— Досега не съм те провалял.

— Може да си запазим хвалебствията за след смъртта — рече тя и веднага си даде сметка колко неподходящи са тези думи.

— Нека да го сметнем за успешно изпълнена мисия, а?

Клийна не му обърна внимание, защото и последната електронна ключалка се предаде. Като сдържаше дъха си, тя сложи ръка на вратата и я бутна.

Вратата се отвори и Клийна поведе монасите по стъпалата.