Кодът на Луцифер [bg]

Лурдс се надяваше, че Клийна и Йоаким са намерили начин да влязат в сградата. Планът им беше отчаян, но нямаше друг начин той да се приближи до Уебстър. Нещата щяха да са по-добри, ако вече беше превел Свитъка. Тайните на ръкописа обаче продължаваха да му убягват. Но беше сигурен, че е близо. Символите се въртяха в ума му. Трябваше му само ключът за подредбата им.

— Вие, хората, се нуждаете от мен — рече Уебстър. — Господ, на когото се кланяте, е оставил празнина в живота ви. Той не влиза в досег с вас всеки ден. Аз ще го правя.

— Контрол, искате да кажете?

— Управление.

— Робство под друго название.

Уебстър въздъхна.

— Знаете ли колко изгубени хора има по света? Колко не знаят как да продължат живота си?

Лурдс не отговори.

— Всички до един — отвърна Уебстър и сви юмрук пред лицето му — искат бог, който да ги води всеки ден. Който да им даде смисъл и цел. Който да утвърждава делата им. Затова хората ще се обърнат към мен.

— Аз няма да се обърна. — Думите излязоха от устата на Лурдс, преди да се усети. — Не всички ще го направят.

— Тези, които не го направят, ще умрат. Ще ги смажа и ще оставя труповете им да гният по улиците.

— Може да си надарен, но това не значи, че всички ще те последват. Има хора, които познават истинската ти същност.

Уебстър поклати глава.

— Те са ходещи мъртъвци. Вече са престанали да съществуват, но още не го знаят.

— Това е проблемът със свободната воля — тихо отвърна Лурдс. — Нещо толкова малко и на пръв поглед незначително. И в същото време толкова силно.

— Удивително нещо. Най-голямата свобода на човечеството и най-голямото му заробване. Ако питаш мен, аз предлагам много по-добра сделка.

— Няма значение. Накрая ще бъдеш сразен.

— Само ако вярваш в празна риторика.

— На Йоан от Патмос не му е изглеждало празна риторика.

— Йоан от Патмос е бил обезумял старец. Дори римокатолическата църква е съгласна по този въпрос с мен.

— Предсказал е, че ще дойдеш.

— Разбира се, че го е предсказал. Тук съм от началото на човечеството?

— И още не си успял да го завладееш. — Лурдс поклати глава. — Сигурно е много отчайващо.

— Покоряване. Унищожение. — Уебстър сви рамене. — Все ми е едно. Вече съм оставил трайна диря на този свят. Хората открай време говорят за мен и се боят от мен. — Той се усмихна. — Мога да го преживея.

Лурдс усети как го побиват все по-силни тръпки от злото, вселило се в този човек. Такова нещо не беше преживявал. Беше ужасен и целият трепереше.

Уебстър си погледна часовника.

— Не ми остава много време. — Запъти се към съседната врата. — Телевизионен екип чака, за да чуе горещата ми молба за помощ към президента. Обещавам, че ще бъде пламенно. После, разбира се, ще излъчат „бягството от Саудитска Арабия и злия принц Халид“, както съм го запланувал.