Кодът на Луцифер [bg]

Най-близкият войник го препъна и той се просна на земята с вързани отпред ръце. Стовари се пред Уебстър, без да успее да предпази лицето си от удара в пода. Изстена от болка и застана на колене пред врага си.

— Надявам се, че пътуването не е било много тежко — рече Уебстър, но безстрастният му тон говореше, че въобще не му пука.

— Не беше по-лошо от последната седмица — призна Лурдс. Изненада се, че отговори толкова спокойно.

— Така и предполагам. Всичките тези места и всичките тези съкровища. Сигурно е било вълнуващо.

— При по-добри обстоятелства — отвърна Лурдс — и ако разполагахме с повече време, щях да сметна прекараното време за приятно.

Уебстър се усмихна.

— Не сте изгубили чувството си за хумор.

Лурдс не отговори.

— Това е едно от качествата ви, на които искрено се възхищавам — допълни Уебстър. — Много се наслаждавах на книгите ви. Особено на „Будоарни занимания“. Макар че е малко сдържана за вкуса ми.

— Радвам се, че съм успял да ви разсея.

— Знаете ли, откакто ви залових, в главата ми се върти идеята да ви направя свой хронист.

— Хронист ли?

— Разбира се. Щом се възкача на власт, ще се прочуя. Хората с удоволствие ще четат за мен, а вие вече имате цял легион литературни почитатели. — Уебстър замълча и повдигна рамене. — Трябва да призная, че вече съм известен, но ставащото тук — а в скоро време и по целия свят — ще ме направи още по-прочут. — Срещна погледа на Лурдс. — И вие ще бъдете част от всичко това.

— Ще помогна с каквото мога. — Лурдс огледа хората наоколо и се почуди защо не реагират на казаното от Уебстър.

— Те не чуват точно какво ви казвам — отвърна Уебстър. — Това е една от дарбите ми. Когато говоря, мога да накарам слушателя да чува каквото си поискам.

— Сигурно е бил страхотен номер в училище.

— Представа си нямате. — Уебстър протегна ръка и се втренчи в нея. — Когато за пръв път реших да се върна по този начин на света, идеята ме накара да се замисля. Да се родя в нормално тяло, да се оправям със слабостите и мъките на плътта за мен беше анатема. Но сега посвикнах. Змийското тяло е по-елегантно, по-безопасно, но в човешкото — удоволствията се увеличават многократно.

Лурдс остана на колене. Огледа се наоколо и забеляза жена и трима мъже. Единият седеше с лаптоп на коленете и от време на време удряше по някой клавиш.

— Мозъчният ми тръст — рече Уебстър. — Без възможностите и контактите им нямаше да стигна толкова далече.

— Хубаво е да имаш приятели — рече Лурдс. — Особено когато искаш да завладееш света.

— Голяма работа е.

— Предполагам.

— И вие нямаше да стигнете толкова далече без вашите приятели. Свитъкът на радостта щеше още да си стои непокътнат. Така че и двамата успяхме в начинанията си.