![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Пол! Толкова се радвам, че те виждам!
Казах си: дръж здраво юздите, недей да трепериш, след тази вечер кошмарният силует ще изчезне; ако трябва да се плати последната вноска, ще се плати, но това е краят.
— Здравей, Маргарет.
В присъствието на иконома само си стиснахме ръцете, а той се поклони леко и тръгна към дъното на салона.
— Ръшинг, кажи на татко, че мистър Мърфи е тук. Ще бъдем в бара.
— Да, мис Маргарет — отговори Ръшинг, върна се към нас и ни подмина.
— Добре направи, че дойде — ми каза Маргарет, хвана ме под ръка и ме поведе към дъното на салона. — Оценявам жеста ти… Нямаш представа колко време ми трябваше, за да те открия. — Вече беше промушила едната си ръка под лакътя ми, сега положи другата си длан върху нея и се усмихна, сякаш ме виждаше за пръв път от дълги години, от хиляда години, накрая ме завъртя, за да вляза в някаква много голяма стая, пълна с кръчмарски маси и пейки, но и с други мебели, тапицирани в червена и зелена кожа. Огромен тезгях с размери като за пивница беше изправен пред едната стена, а зад него в бяло сако и с широка усмивка стоеше младо филипинче. Лампите тук бяха приспособени бутилки от уиски и стари мелнички за кафе, пурите се съхраняваха в тенекиени кутии от бисквити, за пепелници служеха стари черпаци и месингови тенджерки с крачета. В тази стая нищо не предизвикваше мрачно настроение или лоши предчувствия. Беше уютна и весела, миришеше на хубаво и беше напълно естествено да си помисля, че принадлежи на някое друго място, на някой друг дом; че не си е стояла вкъщи, попаднала е тук по погрешка и са я задържали.
— „Къти Сарк“ със сода, Рафаел. — Това поръча Маргарет за себе си на филипинчето. — А за теб?
— Коктейл с водка.
— Водка ли? — смръщи се тя. Погледна към филипинчето. — Имаме ли водка, Рафаел?
— Да, мис.
Тя обърна поглед към мен.
— Как точно го искаш? Знам, че имаш големи изисквания по отношение на питиетата.
— Пет към едно. Без лимон, без маслинка, без каквото и да било.
— Рафаел, мистър Мърфи желае коктейл с водка и вермут. Пет към едно. Без лимон, без маслинка, без каквото и да било…
Това не беше необходимо. Филипинчето ме бе чуло и по погледа му личеше, че е разбрало отлично как искам да приготви питието ми. Просто тя се държеше като злобна мръсница. Помислих си — злобарка такава, но й отправих такава усмивка, каквато човек поднася на преливаща от любезност домакиня.
— Добре, мис — каза Рафаел.
— Заповядай, Пол, седни — покани ме тя. — Ще запалиш ли?
— Не, благодаря — отвърнах най-учтиво.
Тя седна върху ръба на малка масичка с горна част от мед, след като избута няколко списания, табакера и два пепелника, за да си направи място.
Аз се настаних на диван, тапициран със зелена кожа.
— Радвам се, че не си вече бесен — подхвана тя разговор. — По телефона се държеше много свирено. Сгреших ли, като отидох при Мандън?
— Не, естествено, че не. — Реших да проявя благоразположение.
— Не знаех какво да направя, нито къде да те намеря. Къде живееш всъщност?
— Не съм останал без покрив над главата си.
— Необходима ли е цялата тази мистериозност? Доктор Грийн не искаше да ми каже за Мандън, Мандън не искаше да ми каже за теб, ти не искаш да ми кажеш къде живееш…
— Все пак ме откри, нали? — казах примирително аз, за да я успокоя.
— Но какво ми костваше всичко това. Бях обезумяла. Мислех си, че може да си напуснал града.
— Това е едно от нещата, за които можеш да бъдеш съвсем сигурна. Няма да напусна града.
Появи се прислужница със сребърен поднос, върху който бяха наредени сандвичи и куп ленени салфетки като за коктейл. Поднесе сандвичите на Маргарет, тя си избра един и си взе салфетка. После ги поднесе на мен и аз също си взех сандвич и салфетка. Прислужницата остави подноса на масичката и излезе; дойде филипинчето с питиетата. Маргарет ми каза:
— Опитай го.
Отпих от коктейла си.
— Чудесен е. Браво, Рафаел.
Той се усмихна и се отдалечи.
Чу се лек шум откъм салона и в бара влезе един мъж. Беше на моя възраст, слаб, с хубав тен, с приятна външност и отведнъж забелязах, че има чертите на фамилията Добсън. Тръгна към нас усмихнат.