Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Не.

— Така и предполагах. Защо не дойдете с нас в клуба? Сигурно ще ти е от полза да се видиш с нормални хора.

— Ти нормални хора ли наричаш твоите пияници?

— Ела да ги видиш, преди да се напият. Пък и те веднъж да те видят с човек, който говори английски и си подстригва косата… — Той ми подаде ръка. — Нямам повече време, но се радвам, че се запознахме, Пол, и сигурно ще се видим по-късно. Заповядай да обядваме заедно някой път.

— Дори ако се заема със застрахователно дело?

— Дори да се заемеш със застрахователно дело.

— Благодаря, Джона.

Той отстъпи и спря до Маргарет.

— Няма да е зле наистина да дойдете.

Той й отправи усмивка с почти хипнотично въздействие и излезе.

— Не знаех, че имаш брат.

— Няма да тръгна да се хваля точно с него.

— Изглежда много симпатичен.

— Да, симпатичен е. Малко едноизмерен, но е симпатичен.

— Не бих имал нищо против и аз да съм едноизмерен, стига да умея да се нося така добре.

Тя ме огледа, огледа дрехите ми.

— И така си добре. — Стана от масичката, заобиколи я и седна на зеленото канапе. Потърси погледа ми. — Разкажи ми за Мандън. Откога се познавате с него?

— С Мандън ли? Не много отдавна…

— Откакто си тук ли?

— Точно така.

— Той ти е адвокат, нали?

Не знаех какво й е казал — вероятно, че ми е адвокат, но след като обстоятелствата показваха, че между нас съществува някаква връзка, нямаше смисъл да се отрича.

— Да.

— Значи затова дойде при доктор Грийн онази вечер. Него си търсел, нали?

— Да.

— Знаеш ли какво се говори за него?

— Какво?

— Много, много лоши неща.

Отпих от коктейла си.

— Не знам какво имаш предвид под лоши. Лоши в какъв смисъл?

— Занимава се със сделки с престъпния свят…

— Кой ти го каза?

— Така е. Когато един адвокат започне да говори срещу друг адвокат, значи има нещо…

— Имаш предвид Голайти ли?

— Казвам ти го съвсем поверително…

— Естествено.

— Той самият бил едва ли не престъпен тип.

— Ти ме изненадваш!

— Истина е. Нямаше да ти го кажа, ако не бях сигурна, че е истина. И още нещо. Днес следобед, като отидох при него с молба да те намери, преди да си тръгна, му предложих да си платя, ей така, за да не разправя, че не съм го направила — имах само двайсет долара у себе си, но той ги взе. Представяш ли си!

Не ми беше казал за това. Десет долара от тези пари бяха мои. Виж го ти мошеника, си помислих.