Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Нима ще ме разпитват?
— Да, в случай, че се стигне до официално обвинение. — Гласът на Кейт леко се понижи: — Възможно ли е да не виждаш истината, защото го обичаш?
Сандра я погледна с открита враждебност.
— Може би наистина го е извършил — продължи да я притиска Кейт. — След като го признава…
— Не вярвам! — поклати глава младата жена и очите й се напълниха със сълзи.
Кейт се стегна, не искаше състраданието да попречи на работата й.
— Сега трябва да се концентрираме върху твоето положение, Сандра. А Томи ще го оставим настрана…
— Аз не съм убила мъжа си!
Кейт не беше сигурна, че й вярва. Какво друго би могла да каже? Убих го! Не, такъв шанс просто не съществува.
— Тогава трябва да разберем защо Томи лъже — механично отвърна тя. — Може би някой му е внушил, че само по този начин ще си спаси кожата.
Сандра скочи на крака и започна да кръстосва помещението.
— Трябва да ме измъкнеш оттук! — отчаяно извика тя. — Джими има нужда от мен!
— Джими е добре — направи опит да я успокои Кейт. — Чарлс го заведе при Абигейл.
— Не! Не искам детето ми да живее при тази вещица!
— Нямахме друг избор — поклати глава Кейт. — Не можехме да го оставим в къщата ти с човек, който дори не умее да шофира. Ами ако възникне нещо спешно?
— Нямаш право да вършиш такива неща! — викна Сандра. — На чия страна си ти, да те вземат мътните?
Обвинителният блясък в очите й принуди Кейт да въздъхне. Тя също беше против детето да бъде преместено в имението на Абигейл. За съжаление, в момента нямаше никакъв друг избор.
— Може би ще променим нещата по-късно — въздъхна тя. — Имаш ли семейство?
— Не съвсем…
— Живи ли са родителите ти?
— Да — кимна Сандра, избягвайки погледа й. — Живеят на север…
— Може би ще ги убедим да дойдат и да останат при детето. — Кейт извади писалка и бележник. — Дай ми телефона, ще им се обадя веднага.
— Няма да си мръднат пръста за мен — горчиво промълви Сандра.
Ето я първата пукнатина в бронята, въздъхна едва чуто Кейт, после вдигна глава.
— Никога не можем да знаем какво ще направят хората за нас, преди да сме ги помолили за това… Защо да не им позвъня?
— Седем години не сме се чували. Никога не им е пукало за мен, защо биха се променили сега?
Нещо помръдна в гърдите на Кейт. Отчуждението на Сандра от близките й беше нещо, което самата тя беше изживяла.
— Да опитам, все пак?
— Добре де, опитай! — отново повиши глас Сандра. — Но нищо няма да излезе. Нора и Ед Дентън, живеят в Бейкърсфийлд. Телефонът им го има в указателя.
— Добре — кимна Кейт и си записа информацията. — А сега, след като Областната прокуратура те е арестувала по официално обвинение, утре или вдругиден ще бъдеш изправена пред съда да го чуеш. Помниш ли какво ти обясних във връзка с тази процедура?
— Горе-долу…
— Ще бъдеш изправена пред съдия, който ще прочете мотивите за ареста и ти ще се превърнеш в обвиняема.
— А после идва ред на предварителния разпит, нали така?
— Точно така. След като прочете обвинението срещу теб, съдията ще назначи датата за предварителния разпит. По закон тя трябва да е до десет дни след обвинението, но ти имаш право на удължаване.
— За нищо на света!
— Нека да довърша. Снощи не ти обясних цялата процедура на предварителния разпит. По време на това заседание обвинението предоставя на съда своите улики, събрани по време на предварителното следствие. Включително показания и веществени доказателства. Съдията преценява дали те са достатъчни за завеждане на съдебно дело.
— Чудесно. Сега ми кажи кога ще изляза оттук!
— Не съм много сигурна — отвърна Кейт и започна да прибира нещата си.
— Къде отиваш?
— Да събера още малко информация. Утре пак ще дойда и тогава ще говорим.
— Искаш да кажеш, че трябва да нощувам тук?
— Страхувам се, че е точно така. В момента нямаш право на пускане под гаранция.
Сандра я гледаше така, сякаш не можеше да повярва.
— Съжалявам — усмихна се тъжно Кейт и почука за охраната. — Ще се видим утре.
Излезе през тежкия портал, сложи сгънат вестник над главата си и затича към колата. Дъждът беше понамалил силата си, но въпреки това шлиферът й потъмня от влага. Единственото хубаво нещо беше, че репортерите се бяха разкарали. Запали мотора, взе мобифона и набра номера на Франк Джоунс. Помоли го да се срещнат в бара на хотел „Уестин Бонавентур“.