Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Няма начин, поклати глава Лорин. По нейните изчисления Кейт твърде скоро ще разбере, че няма избор и също ще трябва да потърси споразумение. Нима има друг начин да се измъкне от обвиненията на Томи? Много хора си въобразяват, че прокуратурата сключва сделка само с един от обвиняемите, но на практика съвсем не беше така. При процеси като този е много по-разумно да се постигне споразумение с всички обвиняеми, вместо да се точат скъпи и продължителни дела.
А когато всичко свърши, герои на деня ще бъдат Андрю и Мадлин. Той — защото е пратил на кладата невярната съпруга, Мадлин — защото е осъдила двама престъпници, без да харчи излишни пари на данъкоплатците. А за Кейт никой няма да си спомня…
Лорин съжаляваше само за едно — че няма как да обясни на Мадлин кой е внушил на Андрю да потърси споразумение за клиента си. Приятелката й без съмнение ще бъде доволна от крайния резултат, но въпреки това едва ли ще одобри пътищата за неговото постигане. Най-добре е някои неща да си останат неизказани. Ще бъда възнаградена в отвъдния живот, шеговито си рече тя.
На екрана се появи Кейт, насочила се към портала на „Сибил Бранд“. В сърцето на Лорин помръдна завист. По дяволите! Тази кучка няма нужда от реклама!
Започна да върти педалите по-бързо, по челото й избиха ситни капчици пот. В главата й се появи неприятна мисъл. Ами ако Кейт настоява за процес? Не, това би било напълно безсмислено. Сандра несъмнено ще бъде осъдена и тогава Кейт ще трябва да преглътне един доста болезнен провал, при това публичен…
Кейт пристигна в службата си и веднага набра номера на Мадлин.
— Надявах се, че ще ми позволиш да предам клиентката си доброволно! — обвинително рече тя. — Или поне да ми позвъниш за евентуалния час на ареста.
— Извинявай — въздъхна Мадлин.
Бързата й капитулация изненада Кейт.
— Какво стана? — попита тя.
— Нямаше начин да ти се обадя — отвърна прокурорката. — Повярвай ми, наистина беше така… Само това мога да ти кажа засега.
— Много е малко! — тръсна глава Кейт и се завъртя заедно със стола си. — Вероятно решението да не бъда уведомена е било взето от по-високо място?
— Не мога да ти отговоря — отвърна след леко колебание Мадлин.
— Ясно — въздъхна Кейт. — Днес искам да се срещна с теб.
— В три и половина удобно ли ти е?
— Напълно.
Кейт остави слушалката и се замисли. Бившите прокурори винаги разчитат на дребни услуги от настоящите, но това очевидно не важеше в случая с Мадлин.
— Да идем да хапнем нещо вкусно — предложи Филип Уайт.
— Откога нашето барче е изпаднало в немилост? — шеговито изви вежди Мадлин.
— От вчера — засмя се той. — Искаш ли да пробваме „Малкото Токио“?
— Звучи добре — кимна тя. — Отдавна не съм ходила там.
Тръгнаха рамо до рамо по тротоара. Днес Мадлин е необичайно умислена, отбеляза Филип, хвърляйки бегъл поглед към профила й. И много красива…
— Давам долар да разбера за какво мислиш — подхвърли той.
— За нищо конкретно — сви рамене тя.
Насочиха се към входа на ресторанта. Неволно, както много пъти досега, той се запита какво ли би било, ако двамата излязат заедно след официална, предварително определена среща. Без маскировката на деловите разговори. Погледна я още веднъж, леко разтревожен от унесеното изражение на лицето й.
— Какво те тревожи?
— Нищо особено — погледна го разсеяно тя. — Много неща…
— По-добре започни отначало — предложи той.
Тя се пресегна и потупа ръката му.
— Винаги усещаш настроенията ми и винаги си на моя страна, нали, Филип? Искам да знаеш, че ценя това…
Зная, че го цениш, въздъхна в себе си той. Но вече не ми стига.
— Хайде, изплюй камъчето…
— Напоследък не отделям почти никакво време на децата си — виновно го погледна тя. — Не искам да ти се оплаквам, предварително знаех, че ще стане така…
— Няма друг начин, особено при големите процеси — отвърна той. — Случило ли се е нещо?
— Напоследък Джуд се усамотява — сви вежди тя. — Вече не споделя с мен. По цял ден лежи и слуша музика. Пуска уредбата докрай, направо ще ме подлуди…
— Навлиза в пубертета, Мадлин. Вероятно вече мисли за момичета. И аз бях същият на неговата възраст…
— Може би си прав — въздъхна тя. — Но защо не споделя с мен?
— По отношение на някои неща момчетата са свенливи — отвърна той и на лицето му се появи закачлива усмивка. — Тях биха споделили само с мъж…