Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Какъв късмет… За съжаление Сам никога няма време за него. Не съжалявам за развода си, но когато нещата опрат до момчетата, често започвам да се питам дали не трябваше да обърна главата си на другата страна и да запазя този брак…
— Този проблем е вечен — въздъхна той. — Запазваш брака си в името на децата, но те знаят това и страдат. Разрушаваш го — те пак страдат…
— Безнадеждна история — кимна тя. — Понякога ми се иска да бях имала брат. Сигурно щеше да намери общ език с Джуд…
— Не бих ли могъл да го заместя аз? — попита Филип, макар чувствата му да бяха доста далеч от братските.
Очите й светнаха.
— Много мило от твоя страна! — възкликна тя, замисли се и добави: — След последното ни съвместно посещение на някакъв мач Джуд каза, че си хладен… В неговия речник това е най-високата възможна оценка и означава, че определено те е харесал… Как мислиш, дали ще прояви желание да сподели проблемите си с теб?
— Предлагам да проверим на практика. Какво ще кажеш за една вечеря този уикенд?
Тя се поколеба, а той изпита желанието да се ритне в задника. Вероятно все още се вижда с Гари. Надяваше се да не е така, но не смееше да попита.
На лицето й изплува широка усмивка.
— Защо просто не дойдеш у дома в събота вечер?
— Чудесно! — не можа да повярва на ушите си той. Изведнъж отново се почувства хлапак.
Кейт пристигна пред сградата на Криминалния съд и паркира колата си отзад, точно срещу канцелариите на прокуратурата. Пред входа се беше образувала внушителна опашка, сърцето й се сви. На тази опашка чакаха всички — обвиняеми с призовки за дело, членове на съдебните състави, адвокати и зяпачи… Изключение се правеше единствено за полицията и служителите от прокуратурата. Те влизаха през отделен вход, след показване на документи за самоличност. Едно време и аз имах пропуск, помисли си тя, докато се придвижваше към края на опашката.
Хвърли поглед на часовника си и изруга. Положително ще закъснее. Какъв свят, господи! Дори в съда не може да се влезе без обстойна проверка за оръжие и експлозиви.
Най-сетне се изправи пред гишето. Пусна ключовете и няколко дребни монети върху специалната табличка, а чантата и куфарчето поеха по малка конвейерна лента. Премина през детектора без проблеми, събра нещата си и хукна към асансьорите. На осемнадесетия етаж напусна препълнената кабина и се отправи към кабинета на Мадлин. Четири години от живота ми преминаха тук, помисли си тя, докато въртеше глава. Бяха добри години. Обичаше службата си на заместник областен прокурор, напусна я само защото беше убедена, че частната практика ще донесе стабилна финансова подкрепа на политическите й амбиции. Въпреки това понякога съжаляваше за решението си.
— Заповядай.
Кейт вдигна глава и срещна погледа на Мадлин, която се усмихна и я поведе из преплетените като катакомба коридори.
— Имаш друг кабинет — рече тя, когато най-сетне влязоха в тясното помещение. Огледа се и остави куфарчето на едно от кожените кресла.
— Да — кимна с усмивка Мадлин. — Най-сетне започнах да се придвижвам нагоре… — Очевидно имаше предвид високия етаж на сградата. Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката. Сложи длан върху мембраната и подхвърли: — Извинявай, очаквам този разговор. Ето там има кафе, сипи си…
Кейт пристъпи към кантонерката в ъгъла, отсипа една лъжичка нескафе в чиста чаша и я напълни с гореща вода от машината. Неволно си спомни за елегантната кафетерия в „Манинг & Андерсън“, която нямаше нищо общо с този скромен кабинет.
Приближи се до прозореца и хвърли поглед към панорамата на Лос Анджелис. Трудно беше да се повярва, че този град е издигнат в центъра на силно земетръсна област. Високите кули на небостъргачите в центъра пронизваха небето и изглеждаха още по-внушително на фона на околните квартали, застроени предимно с едноетажни и двуетажни къщи.
Мадлин приключи разговора си и без предисловия премина върху делото, което ги беше събрало тук. Даде да се разбере, че не е склонна на пускане под гаранция, тъй като обвиненията срещу Сандра са тежки.
— Но тя няма да изчезне! — изрази протеста си Кейт. — Ако не за друго, то заради четиригодишното си момченце, което има нужда от нея.
— Може би си права — кимна Мадлин. — Но по мое мнение тя ще напусне страната в мига, в който получи възможност да го стори.
— Виж какво, ще приемем сумата, която ти определиш…