Не се сбогувам [bg]

Алексей също се възползва от нея, за да не рискува да минава обратно през сградата. И по-бързо да се върне в хотела. Трябваше да бъде там, когато телефонът в стаята зазвъни, и да отговаря със сънен глас.

Промъкна се през гъсталака в дерето и хукна по улицата. Трябваше да признае, че чекистката организация работеше по-добре от ервеесовската, която, честно казано, съвсем буксуваше на място. Може би конкуренцията все пак не е чак толкова лошо нещо? А и Заенко, трябваше да му отдаде дължимото, беше здрав мъжага, макар и мерзавец.

И изведнъж му хрумна идея, много перспективна. Романов си обеща да я осъществи още утре.

Той влетя в стаята запъхтян. Без да пали лампата, се спря пред телефона: обаждали ли са се или още не?

- Вече мислех, че няма да дойдеш - прошепна тъмнината. От леглото се надигна малък, крехък силует.

- Само мълчи. Мълчи...

На сутринта той се бръснеше пред огледалото и си пееше натрапчивия романс за отминалото щастие и за това, че всичко е било сън, но не жално, а весело. Някога Алексей имаше хубав глас, който изчезна, след като го раниха в гърлото, но музикалният слух си беше останал.

Надя си бе тръгнала преди половин час. На сбогуване му каза: „Край, Романов. Случи се непоправимото. Обичам те повече от революцията". И тихичко се засмя.

Той й отвърна сериозно: „А пък аз обичам само теб. Революцията - това е просто работа. И няма защо да бъде обичана. Трябва да бъде по-бързо свършена и забравена".

През нощта така и не се обадиха от контраразузнаването. Явно, щом бяха открили фелдфебела, бяха доложили на Черепов, а той е забранил да съобщят на помощника. Надявал се е сам да залови беглеца. Едва ли би успял.

- До „Монастирский переулок" - каза Романов на файтонджията.

Там, в сградата на Дворянското събрание, се намираше щабквартирата на генерал Гай-Гаевски.

Пред кабинета на Скукин Алексей спря. Отвътре се лееха звуците на флейта. Това значеше, че полковникът е сам и се е отдал на някакви сложни размисли. Скукин му бе разказвал, че музиката му помагала да подреди мислите си в стройна хармония.

Сега ще ти попея, а ти ще ми акомпанираш, ухили се Романов и нервно, настойчиво почука.

- Чак сега научих! - извика той още от прага. – Фандорин и неговият японец ни доставиха Заенко наготово, а Черепов оставил чекиста да избяга! Нещо повече, на мен, на заместника си, нищо не съобщи! Чак тук разбрах, в канцеларията. Това според теб нормално ли е?

В щаба наистина всички приказваха за нощното „ЧП". Новата дума, възникнала по време на германската война на вълната на всеобщото увлечение по абревиатурите, се превърна в една от най-употребимите. Шегобийците дори предлагаха държавата да се прекръсти в „Чепеландия", защото и тя самата си е чрезвичайно произшествие.

- Не знаех, че Фандорин е заловил Заенко - навъси се Скукин. - Черепов каза...