Не се сбогувам [bg]

Това е изпит, от който ще зависи всичко, досети се Алексей.

- С пределна откровеност? Много моля. Има какво да се желае относно ръководството ни. Главнокомандващият е слаб. Не е никакъв пълководец, не е и администратор, в политиката пък е пълен идиот. Имайки такава армия, която настъпва към Москва, да признае върховенството на адмирал Колчак, когото червените правят на пух и прах! Това не е ли глупост? Що се отнася до чичо ти, в смисъл на оперативност той е голяма работа, разбира се, но нищо не разбира от цивилно управление. Трябва му добра бавачка, извини ме.

По доволната усмивка, която докосна сухите устни на Скукин, стана ясно, че изпитът е взет с „отличен". Следващият въпрос го потвърди:

- Как би действал, ако оглавиш Специалния отдел? Конкретна задача: как да бъде открит Заенко и да бъде унищожена червената нелегална организация?

Романов имаше предварително готов отговор.

- Първо бих открил шпионина, когото Черепов е проспал, и който е помогнал на Заенко да избяга. Това е някой свой. Второ...

В този момент настойчиво зазвъня телефонът.

- Скукин - каза полковникът в слушалката - и шепнешком на Алексей: - Черепов, за вълка говорим...

След това дълго слуша, като все повече се оживяваше.

- Така... Така... Така... - повтаряше той и всяко следващо „така" бе по-експресивно от предходното. - Откъде научихте? Ясно... Как така се е застрелял?... А пък това е отлично!... Разбира се. Работете, както вие си знаете - и завърши строго: - Много внимавайте, Черепов, това е последният ви шанс да се реабилитирате. Друг няма да има.

След като затвори, полковникът каза:

- Ти го ругаеш, а той разбил болшевишко звено.

- Това на Заенко ли?

- Засега не е ясно. На съмване са му се обадили право в кабинета. Неизвестен човек шепнешком съобщил, че в заемната читалня на улица „Ивановская" има център на болшевишката агентура.

Алексей замря.

- На адреса е бил пратен наряд. Там бил някакъв старец, не го хванали жив, застрелял се. Но Черепов се сетил да остави засада. И преди час птичката долетяла, някаква млада девойка. Опитала се да избяга - догонили я. Слава Богу, нямала с какво да се застреля. Сега Черепов ще поработи с нея, както той умее... Ей, ти къде?

Заваля тъжен октомврийски дъжд. Свободен файтон нямаше. Минувачите зяпаха изпод чадърите си офицера, който с огромни скокове търчеше право през локвите, придържайки шашката си.

Романов не знаеше какво ще направи, дори не се замисляше за това. Трябваше да успее, да успее!

Най-накрая иззад ъгъла изплува познатата къща. Не беше нито черна, нито бяла, а сива от влагата.

Изведнъж прозорецът на третия етаж изпука. Оттам в облак от стъклени отломки излетя бяла, някак неестествено слаба фигура, превъртя се във въздуха и с глух удар се стовари на паважа. Някъде наблизо истерично писна жена, от верандата дотича дежурният, горе от прозореца се подаде някой - май беше Черепов с кожената престилка, но Алексей гледаше само надолу.