Не се сбогувам [bg]

Адютантът на негово превъзходителство

- Да видим.

Мона-сан би трите валета на господина с кент флош роял. Маса благоразумно пасува със своите две двойки.

- А се хвалеше, че винаги печели и ще ни бъде скучно!

С алчен смях победителката придърпа към себе си купчината зелени банкноти.

- Поразително - учуди се Фандорин. - За трети пореден път! Фортуна е избягала от мен при теб. О-отлично я разбирам.

Играеха на долари. От американския превод бяха останали хиляда и петстотин. Мона предложи да ги разделят по равно и да си премерят силите на покер. Тя през цялото време измисляше някакви нови развлечения. Ясно защо: за да отвлече господаря от опасни мисли.

- Сега и двамата ще бъдете на моя издръжка, господа алфонси[97]!-засмя се госпожата. - Ще правите онова, което ви наредя.

- Аз и без това правя това, което ми заповядаш - смирено склони глава Фандорин и си спечели целувка за това.

Гледката на двете гукащи си гълъбчета бе приятна, но Маса предпочиташе да мисли за печални неща.

Колко жестоко му се подигра кармата! Да се влюби така на прага на старостта - и в кого? Не в прекрасна слънце-подобна дама като господаря, а в скопен жребец! Ужасен позор! Голям познавач на жените, няма що... Но работата е не толкова в унижението, а в това, че след толкова години служба верният васал едва не бе напуснал господаря си. С лекота, заради призрачната химера на личното щастие!

Ако през дългите години живот в чужбина Маса не бе изгубил по-голямата част на своята японска същност, със сигурност щеше да си направи сепуку от срам.

Целият предишен път бе прав и ясен, като острието на меч, на който е изсечен йероглифът „Преданост". Но вече няма защо да оголва стоманата, сега тя ще ръждясва в ножницата. Господинът има умна, волева спътница, която прави мъжа такъв, какъвто й е нужен и той не бива да се съпротивлява на това, защото ще бъде щастлив с нея. На такава двойка не й трябва верен васал, стига им собствената взаимна вярност.