![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Когато дадено изобретение с по-широко приложение се появи в рамките на едно общество, то обикновено се разпространява по следните два начина. В първия случай съседните общества виждат или чуват, че някой е открил нещо интересно, харесват го и също се сдобиват с него. Вторият начин е доста по-неприятен — когато обществото, не разполагащо с дадена технология, се убеждава в предимствата й едва при пряк сблъсък с тези, които я владеят, и вследствие на това бива покорено или прогонено от родните си места. Един прост пример е разпространението на мускетите сред новозеландските маори. Някъде към 1818 г. едно от племената, нгапухи, се сдобива с мускети от европейските търговци. През следващите петнайсет години Нова Зеландия е разтърсена от т.нар. „Мускетни войни“, а племената, не разполагащи с огнестрелни оръжия, са изправени пред следната деликатна дилема — или да си купят пушки, или да се покорят на онези, които вече са успели да го сторят. В крайна сметка новата технология се разпространява из цяла Нова Зеландия и към 1833 г. с мускети вече разполагат всички племена — имам предвид оцелелите…26
Когато обществото усвоява новата технология от създателите й, тази дифузия може да протече в най-различен контекст. Това включва мирна търговия (както през 1954 г., когато транзисторите стигат от Съединените щати до Япония), шпионаж (например открадването на копринените буби от Югоизточна Азия и пренасянето им в Близкия изток през 552 г.), емиграция (френските стъкларски и тъкачни техники започват да се разпространяват из Европа, когато през 1685 г. от Франция са прогонени 200 000 хугеноти), както и война. Особено красноречив е случаят с пренасянето на китайските технологии за производство на хартия в ислямския свят, което става възможно едва след като арабите разгромяват китайците в битката при река Талас през 751 г. Сред пленниците се оказват и такива, които са запознати с тези технологии. Победителите ги отвеждат в Самарканд и там те полагат основите на местното производство на хартия.
В предишната глава видяхме, че дифузията на културни нововъведения може да става чрез „прекопиране“ и на най-дребните детайли, но и чрез заимстване на основната идея, от която впоследствие се извеждат и всички детайли. Тези два алтернативни начина важат и за технологиите. Ако в горния параграф ставаше дума по-често за „прекопиране“, то появата на китайските технологии за производство на порцелан в Европа е по-скоро пример за „идейна дифузия“. Порцеланът, един изключително фин керамичен продукт, е създаден в Китай около VII в. Когато през XIV в. той започва да се появява и в Европа (пренасян по Пътя на коприната, но без никаква информация за начините на производството му), пожънва огромен успех и предизвиква лавина от безуспешни опити за създаване на негови имитации. Едва през 1707 г. немският алхимик Йохан Бьотгер, след продължителни експерименти с най-различни минерали и глини, стига до решението на загадката и полага основите на световноизвестния днес майсенски завод за порцелан. В резултат на по-късните и относително самостоятелни експерименти във Франция и Англия се появяват и други подобни продукти: севърският, уеджуудският и споудският порцелан. Тоест на европейските „грънчари“ се е наложило да открият повторно китайските методи, но поне са знаели какво искат да постигнат, защото са разполагали с нагледен образец.
В зависимост от географското си местоположение обществата се различават в още едно много важно отношение — доколко естествените условия им позволяват да усвояват технологии от други общества. Най-изолирани в по-новата история са се оказали тасманийците, които са обитавали, без да се отличават с кой знае какви мореплавателски умения, един самотен остров, отстоящ на 100 мили от Австралия, която пък (ако трябва да бъдем откровени) е най-изолираният континент на Земята. Тасманийците не са имали никакви контакти с други общества в продължение на десет хилядолетия, затова не са се сдобили и с други технологии освен тези, които сами са създали. До австралийците и новогвинейците, чиято пък единствена връзка с азиатския материк е индонезийската островна верига, са стигнали само някои от нещата, открити в Азия. С много повече възможности за усвояване на технологии по пътя на дифузията са разполагали обществата, живеещи на по-големите континенти. При тях технологическият прогрес е протичал и най-бързо, защото са акумулирали не само своите открития, но и тези на съседите си. Например средновековният ислямски свят, разположен в централната част на Евразия, е получил редица технологии от Индия и Китай, но е наследил и постиженията на древногръцката наука.
26
Вж. и Послеслова от 2003 г. — Б.пр.