![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
За целта историците на технологията са изготвили цял списък, включващ поне четиринайсет фактора, които биха могли да обяснят тези различия. Един от тях е средната продължителност на живота — ако е по-голяма, тя би осигурила на бъдещия изобретател достатъчно време, за да натрупа необходимите технологически познания, а и би му вдъхнала нужното търпение и сигурност, за да се заеме с някой по-дългосрочен проект, без да разчита на незабавен успех. В този смисъл по-голямата средна продължителност на живота, за която трябва да благодарим на модерната медицина, би могла да обясни и стремително нарастващия брой на новите изобретения в съвременния свят.
Следващите пет фактора са свързани с икономическата организация на обществото:
1) Смята се, че наличието на евтина работна (т.е. робска) ръка в класическата епоха не е стимулирало изобретателността на тогавашните хора, докато днешните високи надници сами по себе си са достатъчно основание за търсенето на по-ефикасни технологически решения. Например опасенията, че новата имиграционна политика ще отреже достъпа на нископлатените мексикански сезонни работници до калифорнийските ферми бяха солиден довод за създаването на нови сортове домати, които могат да се берат и с комбайни.
2) Патентното дело и законите за авторското право възнаграждават щедро авторите на нововъведения в модерния Запад, докато липсата на подобни законови гаранции не насърчава особено новаторството в днешен Китай.
3) Съвременните индустриални общества предлагат и отлични условия за техническа подготовка — нещо, което не може да се каже за средновековния ислямски свят или днешния Заир.
4) Модерният капитализъм — за разлика от древноримската икономика — е организиран по начин, който насърчава инвестициите в технологическото развитие.
5) Подчертаният индивидуализъм на американското общество позволява на по-находчивите изобретатели да се облагодетелстват лично от изобретенията си, докато силните семейни връзки в Нова Гвинея са гаранция, че ако някой започне да изкарва добри пари, в дома му ще се нанесат поне десетина негови роднини, които ще очакват той да ги храни и облича.
Следващите четири обяснения са по-скоро от идеологически, отколкото от икономически или организационен характер:
1) Склонността да се поемат рискове (като неотменна част от усилията за създаване на нещо ново) в някои общества е по-широко разпространена, отколкото в други.
2) Една уникална черта на европейското общество след епохата на Ренесанса е научният светоглед, който изключително много е допринесъл за днешните водещи позиции на Европа в областта на технологиите.
3) Толерантността към чуждото и неортодоксално мнение също стимулира новаторския дух — за разлика от традиционно консервативната нагласа на някои общества (например китайското, чийто еталон е била собствената му класическа древност).
4) Религиите също се различават в отношението си към технологическите нововъведения: смята се, че някои разклонения на юдаизма и християнството са настроени по-благоприятно към тях, докато някои разклонения на исляма, индуизма и брахманизма категорично ги отхвърлят.
И десетте хипотези звучат правдоподобно. Има обаче един проблем: никоя от тях не взема каквото и да било отношение към географията. Ако законите за авторското право, капитализмът и (донякъде) религията действително насърчават новаторството, кое тогава е станало причина за появата на тези фактори в ренесансова Европа, но не и в съвременна Индия или Китай?
Ако не друго, знаем поне насоката, в която тези десет фактора са влияли върху технологията. Действието на останалите четири хипотетични фактора — войната, централизираното управление, климатът и изобилието от естествени ресурси — явно е непостоянно: понякога те със сигурност поощряват развитието на технологията, но нерядко го възпрепятстват.