![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
1) През цялата човешка история войната е била основен стимул за технологическите нововъведения. Например огромните инвестиции в ядрените технологии, направени през Втората световна война, както и в самолетостроенето и автомобилната промишленост през Първата разкриват нови хоризонти пред технологическата мисъл. Но войните по принцип са нещо деструктивно, затова и много често се оказват непреодолима пречка пред технологическия прогрес.
2) Силната централна власт може и да е насърчавала стремителното развитие на технологиите в Германия и Япония в края на XIX в., но през XVI в. е постигнала катастрофални резултати в Китай.
3) Много северноевропейци са на мнение, че суровият климат стимулира технологическото развитие, защото оцеляването в такива условия е невъзможно без наличието на технологии, докато по-мекият климат, при който „дрехите са ненужни, а бананите сами си падат от дърветата“ се отразява пагубно на прогреса. Има обаче и един диаметрално противоположен възглед, според който мекият климат спестява на хората необходимостта да се борят ежедневно за оцеляването си и им позволява да развиват творческите си заложби.
4) Спорно е и това дали изобилието от естествени ресурси стимулира технологическия прогрес. Да, богатите водни ресурси са стимулирали появата на воденици в дъждовната и пълна с реки Северна Европа, но защо такива технологии не са се развили и в още по-влажната Нова Гвинея? Изсичането на британските гори е сочено за една от причините, поради които Британия отрано е заела водещо място във въгледобивната промишленост, но защо обезлесяването не е постигнало същия ефект и в Китай?
Разбира се, тази дискусия не изчерпва абсолютно всички фактори, които биха обяснили защо отделните общества се различават във възприемчивостта си към новото. По-лошото е, че всички тези приблизителни или проксимални обяснения подминават въпроса за далеч по-важните и основни фактори. Това не ни помага особено в опита ни да разберем хода на световната история, тъй като технологията несъмнено е една от главните й движещи сили. Затова сега ще се опитам да докажа, че цялото това пъстро разнообразие от независими фактори, криещи се зад технологическите нововъведения, не е никаква пречка — напротив, то ни улеснява да разберем общите исторически модели.
С оглед на целите, които си поставяме в тази книга, най-важният въпрос, който горният списък буди у нас, би прозвучал така: дали всички тези фактори системно са се различавали на отделните континенти и дали именно те са способствали за различното им технологическо развитие? Повечето нормални читатели (а и немалко историци) биха дали положителен отговор, макар и с известни нюанси в самата формулировка. Например широко разпространено е убеждението, че австралийските аборигени като цяло са споделяли еднакви идеологически характеристики, което обяснява и изоставането им в сферата на технологиите. Смята се, че те открай време са с консервативен дух и живеят не в текущото емпирическо време, а в това на съновиденията (т.нар. dream time) — митическата епоха на светосътворението, затова и не са склонни да си поставят чисто практически цели, за да направят по-добър живота си в настоящето. Един от най-изтъкнатите историци на Африка пък определя своите земляци като хора интровертни и лишени от европейската „експанзивност“.
Всички тези твърдения обаче са чисто спекулативни. Досега никой не си е дал труда да изследва по-системно многобройните общества, живеещи при сходни социоикономически условия на различни континенти, както и системно проявяващите се идеологически различия между тях. Вместо това стандартните обяснения се движат в затворен кръг — щом съществуват технологически различия, значи съществуват и идеологически, и обратното.
В действителност нещата стоят по съвършено друг начин. В Нова Гвинея най-редовно съм се убеждавал, че многобройните местни общности значително се различават помежду си, що се отнася до светогледа. Подобно на индустриална Европа и Америка, „робуващата на традициите“ Нова Гвинея също има своите консервативни общества, упорито държащи на старите изпитани методи, които обаче живеят редом с други, които са по-новаторски настроени и селективно усвояват новите. И какво се получава? След пристигането на западните технологии днешните по-предприемчиви новогвинейци гледат максимално да се възползват от тях, за да доминират над по-консервативните си съседи.