Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Запали реката [bg]
Запали реката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Запали реката [bg]

Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:

Убийството на полицай подпалва ада в западналото градче Уайт Ривър. Напрежението ескалира. Демонстрациите срещу корупционните полицейски практики — също. Ситуацията заприличва на буре с барут и местните власти решават да потърсят помощта на Дейв Гърни, който продължава да държи рекорда за най-много разкрити убийства в нюйоркската полиция. Но когато двамата основни заподозрени на свой ред са намерени мъртви, провокативните въпроси на Гърни водят до отстраняването му от случая. Воден от инстинкта да открива истината зад всяка привидност, Гърни продължава разследването сам. Докато полицията търси улики, той търси причините за тях. Възможно ли е доказателствата тук да са основната пречка пред задържането на истинския убиец? Как откриваш маниакален престъпник, когато всяка хипотеза за мотива му звучи абсурдно, а труповете продължават да се множат? Докато се опитва да си отговори на тези въпроси, Гърни се сблъсква с жестокост и гениално планиране, които надхвърлят всичко, пред което се е изправял до този момент. А в собствения му дом се появява ужасяваща тайна, датираща отпреди цяло столетие. Романите на Вердън предлагат заплетен сюжет, наелектризиращо напрежение, майсторски развити герои и богати описания. — Booklist Преди да се посвети на писането, Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, където живее и до днес със съпругата си. След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намисли си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“, „Питър Пан трябва да умре“ и „Не заспивай“. „Запали реката“ е най-провокативният роман от превърналата се в световен бестселър поредица за детектив Гърни.
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 181
Перейти на страницу:

— Знам, че са направени някои важни открития.

— Доста мек начин да го кажеш. Според мен ти дължа живота си!

— Още не е свършило.

— Но ми звучи, сякаш най-сетне тръгва в правилната посока. Боже мили, какво облекчение! — Кори замълча за момент. — Това заради нещата, които си намерил в хижата, ли е?

— Не мога да говоря за това. Разкритията за уликите трябва да идват от прокуратурата. Което ми напомня — защо не ми каза за втория ключ?

— Какво?

— Каза ми за ключа от хижата, но не и за другия от бараката.

— Нищо не разбрах.

— Бараката зад хижата.

— Не знам нищо за никаква барака. Ходил съм само в хижата — възрази Пейн озадачено.

— Баща ти свали ли те в мазето на хижата?

— Не. Не знаех, че изобщо има мазе.

— А къде беше разположил оборудването за презареждането?

— На масата за хранене в средата на стаята.

— Как беше облечен?

— Май във фланелена риза. Не съм сигурен за панталоните. Може би платнени? Той никога не носи джинси. А, имаше и някакви еднократни ръкавици, каквито носят докторите. Според мен, за да не се цапа с барута.

— Откакто дойде да живееш в Уайт Ривър, колко често си общувал с Джуд Търлок?

— Виждал съм го с баща ми. Не беше от хората, които човек иска да опознае. Побиват те тръпки дори само като го погледнеш в очите. В една от новинарските истории се разправя, че го намерили убит в ловното стопанство. Ти ли го откри?

— Бях там.

— Как е загинал?

— Съжалявам, но този отговор също е в ръцете на прокуратурата.

— Разбирам… — Кори замълча. — Е, така или иначе просто се обаждам да ти благодаря. Благодаря ти, че ми върна живота!

Сега беше ред на Гърни да смени темата.

— Имам още един въпрос. Когато си бил дете, преди да те пратят в интерната, баща ти опитваше ли се да те заинтригува с пушки, лов или подобни неща?

Последва продължително мълчание. Когато Кори най-сетне отговори, възбудата се бе оттекла от гласа му.

— Баща ми никога и с нищо не се е опитвал да ме заинтригува. Единствената загриженост, която проявяваше, беше да не направя нещо, с което да го посрамя.

Гърни усети неприятна тръпка на припознаване. Бе имало време, когато изпитваше подобно негодувание към своя баща.

48

Гърни не беше сигурен с какво да се захване. Имаше чувството, че е стигнал до задънена улица и се налага да копае по-дълбоко. Макар следващата стъпка да му убягваше, той реши да провери телефона си и да се увери, че е наваксал със съобщенията.

Имаше само едно — обаждането от Трешър, което бе получил, докато гледаше „Вечерен сблъсък“. Натисна иконката за прослушване.

— Детектив Гърни, обажда се Уолтър Трешър. Не се съмнявам, че безконечните ужасии из Уайт Ривър поглъщат вниманието ти, но смятам, че трябва да ти разкажа още по-зловещата история на собствения ти идиличен склон. Обади се, когато можеш. Междувременно те съветвам повече да не се занимаваш с разкопки — не и преди да те подготвя за онова, което е вероятно да откриеш.

Гърни изпита прилив на любопитство и притеснение. Веднага върна обаждането на Трешър, но се натъкна на гласовата поща и остави съобщение.

После се застави да се съсредоточи върху събитията в Уайт Ривър и това кой неразрешен аспект да подхване първо. Сети се за убийството на Рик Лумис с шиш за лед, което на свой ред му напомни за болничните служители и факта, че още не е прегледал раздела, отнасящ се за напусналите и уволнените.

Върна се на бюрото, взе флашката със списъка от „Мърси“ и я постави в лаптопа си. След няколко секунди вече отваряше раздела с бивши служители в обобщеното досие на персонала на болницата. Докато преглеждаше колоните с имена и адреси, се натъкна само на едно познато име. Но то определено привлече вниманието му:

ДЖАКСЪН, БЛЕЙЗ Л., БОРДЪН СТРИЙТ 115, УАЙТ РИВЪР, НЮ ЙОРК

Нейното напускане или уволнение — във файла не се посочваше кое от двете — бе станало на 12 февруари, само преди три месеца. Освен адрес, бяха дадени само домашен и мобилен телефон.

Гърни въведе тази информация в адресника си и местоположението на Бордън Стрийт му се стори познато. Сигурен беше, че е виждал адреса и преди, но не се сещаше къде. Отвори „Гугъл стрийт вю“ и провери сградата, но това, което видя, не му се стори познато. Върна се към списъка на персонала и пак погледна адреса. Стори му се, че предчувствието му се отнася не за физическото местоположение, а за написания на страницата текст. Беше го виждал някъде другаде. В същия документ.

Върна се в основната част на списъка, посветена на активните служители, и започна да прелиства имената и адресите. Накрая го откри — в раздела за сигурност, поддръжка и почистване:

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)