Запали реката [bg]

— Хубави кучета — каза любезно, докато се разминаваха.

Мъжът не обърна внимание на комплимента и посочи детската площадка.

— Да не си някой от детективите, които разследват това чудо?

Гърни спря.

— Точно така. Да не би да разполагате с някаква информация?

— Просто двама от братята са си получили каквото им се полага.

— Защо мислите така?

— Уайт Ривър беше приятно място за живеене. Страхотен град да си отглеждаш децата. Безопасен и спокоен. А я го виж сега! Улицата, на която живея, беше чудесна. Трябва да я видиш днес. Общински жилища. Безплатен наем за безделниците. В съседство живее някаква откачалка, която носи само дашики[12]. Все едно наистина идва от Африка. Живее с две машини за бебета. Ние с теб плащаме за това! И знаеш ли какво? Има черен петел! И бели кокошки. Това е враждебно послание. Всяка година коли белите кокошки. В задния си двор. Така, че да мога да го видя. Отсича им главите. Но никога не закача черния петел. Как му викаш на това?

— А вие как му викате?

— Терористична заплаха, това е то. Ето за това трябва да се притесняваш!

— Искате ли да подадете оплакване?

— Нали това правя. Точно тук. Точно сега.

— За да подадете официално оплакване, трябва да посетите полицейското управление и да попълните…

Мъжът прекъсна събеседника си с отвратено махване на ръката:

— Загуба на време. Всички го знаят… — Обърна се рязко, дръпна каишките на кучетата и закрачи през ливадата, като мърмореше под носа си обиди.

Гърни продължи по алеята към колата си, замислен за поредното напомняне за страха и презрението във врящия казан, наречен Америка.

Докато се качваше в субаруто, му хрумна, че е редно да сподели с Марк Торес факта, че убийството на Джордан и Тукър би могло да е извършено от един човек. Набра номера. Както винаги, младежът вдигна бързо и звучеше ентусиазиран да чуе какво има да му каже Гърни.

Той обясни теорията си за самотния убиец.

Торес помълча известно време.

— Смяташ ли, че това би трябвало да промени фокуса на разследването?

— За момента просто трябва да имаме предвид тази възможност и да видим как приляга на останалото, което ще научим. Като стана дума, открихме ли дали Бекерт и Търлок имат алиби за нощта на убийството на Джордан и Тукър, или за нощта на покушението?

— Засега никой, с когото сме говорили, не си спомня да е бил с тях по това време. Но това не е изненадващо. Не е като да са общували с обикновените полицаи. Търлок докладваше само на Бекерт, а комисарят — само на кмета. Срещал си се с Дуейн Шакър, така че можеш да си представиш точно колко истинско докладване е имало в случая. Съпругата на Бекерт не ни беше от полза. Очевидно общественият й живот е бил натоварен, не си е стояла много вкъщи и не е следила къде ходи съпругът й. Що се отнася до Търлок, той живее сам. Най-близкият му съсед е на повече от километър и твърди, че не знае нищо за него.