Запали реката [bg]

— Да?

— Аби, обажда се Дейв Гърни. Питах се дали…

Тя го прекъсна:

— Телевизионната звезда!

— Моля?

— Имаме телевизор в столовата. Хапвах набързо, когато видях интервюто с окръжния прокурор. Какво мога да направя за вас?

— Трябва ми информация за двама ваши служители — един бивш и един настоящ. Блейз Джаксън и Чалис Крийл. Познати ли са ви?

— Джаксън несъмнено. Крийл смътно. Има ли проблем?

— Точно това се опитвам да разбера. Крийл на работа ли е в момента?

— Задръжте. Ще проверя… Да, ето. Според графика тя е на смяна от четири до дванайсет. Така че да, на работа е.

— Извинете, имах предвид, дали знаете със сигурност, че е започнала смяната си в болницата?

— Няма как да го видя в компютърната система.

— Но все някой трябва да знае дали се е явила на работа.

— Началник-смяната й. Искате ли да му се обадя?

— Ако обичате.

— Ще трябва да ви сложа на изчакване.

— Благодаря, Аби!

Минаха пет минути. Когато Аби Марш най-сетне се свърза с Гърни, звучеше още по-притеснено:

— Чалис Крийл не се е явила за дежурство нито днес следобеда, нито вчера и не се е обадила и двата дни. Началникът й се е опитал да я намери вчера, но не вдигнала. При обаждането днес получил автоматично съобщение, че гласовата й поща е пълна.

— До момента е била стриктна, така ли?

— Очевидно. Няма червени точки в досието. Но фактът, че разпитвате за нея… има ли причина да се притеснявам?

— Твърде рано е да се каже. Знаете ли, че адресът й е същият като на Блейз Джаксън?

— Същият? — притеснението в гласа на Аби Марш се покачи с още една степен.

— Да. И стационарният номер също.

Марш замълча.

Вместо да пита дали Джаксън е напуснала, или е била уволнена — въпрос, на който събеседничката му би могла и да не отговори заради свързани с поверителната информация подробности, Гърни приложи метода на предположенията, който детективите често използват в сходни ситуации.

— Когато Джаксън беше уволнена, имаше ли някакви последици?

— Какви последици?

— Тя отрече ли обвиненията, които й бяха отправени?

— Разбира се. Но после й показахме записа от камерите в аптечното.

Детективът реши да продължи с предположенията:

— И се виждаше, че е взела пропофола, така ли? И мидазолам.

— Пропофолът беше на записа на камерата. Мидазоламът се оказа по-труден за доказване. Но в крайна сметка тя се съгласи да напусне, а ние — да не повдигаме обвинение. Нямаше да има смисъл. Пропофолът не е технически контролирана субстанция като мидазолама, така че от гледна точка на закона обвиненията нямаше да са кой знае колко сериозни. Но кой ви е дал цялата тази информация?

За момент му се прииска да й каже, че го е направила тя самата току-що. Но разкритието, че я е измамил, нямаше да е от полза никому. А и не бе особено горд с него. Вместо това каза, не съвсем лъжовно: