Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ключът [bg]
Ключът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ключът [bg]

Электронная книга - «Ключът [bg]». Краткое содержание книги:

„Ключът“ — нов роман от поредицата „Сигма“ на Джеймс Ролинс. Едно разширяващо ума приключение, разказано с типичната за Ролинс комбинация от най-модерните постижения в науката, исторически загадки и спиращ дъха екшън. В надпреварата да спаси един от своите „Сигма“ трябва да се изправи срещу една от най-дълбоките духовни тайни на човечеството в това разширяващо ума приключение на Джеймс Ролинс, разказано с типичната за него комбинация от най-модерните постижения в науката, исторически загадки и спиращ дъха екшън. Командир Грей Пиърс се прибира на Бъдни вечер и открива, че домът му е разграбен. Бременната му любима е изчезнала, а съпругата на приятеля му, Кат, лежи в безсъзнание на пода в кухнята. Грей няма никаква следа, по която да тръгне, и единствената му надежда за някаква информация е Кат, която е свидетел. Но тя е в кома и не може да говори — докато блестящ невролог не предлага радикален подход, с който да „отключи“ ума й за достатъчно дълго време, за да й зададат няколко въпроса. Наученото от Кат дава началото на трескаво търсене на отговори, свързани със загадки от епохата на Испанската инквизиция и една от най-зловещите и кървави книги в човешката история — средновековен текст, известен като Malleus Maleficarum, „Чук за вещици“. Нещо, скрито в миналото, ще разкрие плашеща истина за настоящето и бъдещето на прага на унищожението и ще накара агентите на „Сигма“ да се изправят пред върховния въпрос — какво означава да имаш душа?‌
1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 164
Перейти на страницу:

— Как…? — изграчи той.

Грей го обърна назад към коридора. Отговорът беше изписан по плочките. Взривът, убил двамата войници, беше посипал плочките с фина прах, достатъчна за Грей да последва Монк по отпечатъците му.

— Но още не сме стигнали до финала — напомни му Грей.

Обърна се отново напред. Трябваше да изминат още седем метра, за да стигнат до стоманената врата.

— Можеш ли да се справиш? — попита Грей.

„Може би с малко помощ от приятел — и от свръхинтелигентен ИИ“.

Воден от Ева, подпиран от Грей, Монк измина останалото разстояние, като каза на приятеля си да го отнесе до електронния пулт до вратата.

— По-надолу…

Грей се наведе към пулта. Имаха късмет, че Crucibulum не беше използвал биометрична ключалка — пръстов отпечатък, скенер на ретината или нещо подобно. Но като се имаха предвид предпазните мерки в коридора, подобна сигурност явно не беше сметната за необходима.

Монк впери поглед в пулта, като накланяше глава ту на една страна, ту на друга.

… мазен отпечатък на пръст върху една цифра.

… по-тънък тук.

… по-дебел там.

… два отпечатъка върху петицата.

Ева вещо определи правилната поредица на цифрите.

Монк я каза на Грей и той въведе кода.

С натискането на последното копче се задейства хидравлична система. Чу се щракане на резета и вратата се отвори навътре като гигантска стоманена ръка, посрещаща ги в твърдината на Crucibulum.

Грей последва вратата, като мъкнеше Монк с едната си ръка и държеше пистолета си в другата.

Озоваха се във вестибюл със стоманени стени. По-нататък имаше зала, изсечена в гранит.

— Още не натам — каза Монк, споделяйки онова, което му казваше Ева.

— Надясно от вратата.

Грей се обърна натам и видя огромен червен лост, стърчащ от стоманен панел на стената. Беше вдигнат нагоре и над него светеше червена светлина.

Монк кимна към лоста.

— Ева казва, че трябва да се дръпне…

— Ясно.

Грей го остави на пода — трябваха му и двете ръце, за да се справи с лоста. Монк нямаше нищо против да тупне по задник и да опре гръб в прохладната метална стена.

Грей сграбчи лоста и го смъкна с пъшкане надолу.

Червената светлина се смени със зелена.

Монк кимна.

Готово.

Грей отиде при вратата и махна на останалите, че могат да дойдат. Последва тежък тропот на обувки, който приближаваше бързо. Грей клекна до Монк, като го пазеше с пистолета.

Все още нямаха никакви посрещани.

Което само по себе си беше достатъчно зловещо.

Предупреждението на Ева обаче се оказа още по-зловещо.

— Остават девет минути — каза Монк на Грей.

Грей кимна, докато войниците и останалите се изсипваха във вестибюла. Един медик клекна до Монк и отвори чанта с червен кръст върху нея. Дори Мара дойде при тях, помъкнала кутията си.

— Ще остана с него — каза тя.

Монк се обърна към Грей и махна към тунела в скалата.

— Ти поемаш нататък, нали? — Облегна глава на стената. — Защото този кон беше дотук.

35

26 декември, 20:24

Пиренеите, Испания

„Осем минути“.

Грей тичаше с ударния отряд през тунела. В края му се откриваше огромна зала. Долови миризмата на тамян. За миг се върна в детството си, седнал на пейка, докато свещеникът минава покрай него с димяща кадилница. Светлината отпред трептеше, както трептят само горящите свещи.

Спря на няколко метра от края на тунела и се обърна към останалите.

— Нямаме време. Влизаме с оръжия напред. Никакво спиране. Ще търсим, докато не намерим проклетото устройство и не го унищожим.

Представи си горящия впряг на Ева.

Всички кимнаха.

Ковалски вдигна автомата си и целуна приклада му.

Грей се обърна, опря взетия назаем автомат на рамото си и поведе атаката.

Екипът изскочи от тунела и се озова в огромна църква, дълга почти колкото футболно игрище. Грей си спомни гигантската пещера под имението, засечена от дълбочинния радар. През вековете Crucibulum я беше оформил и разширил, за да я превърне в огромна катедрала.

Грей почти нямаше време да регистрира златните полилеи над нефа, от които капеше разтопен восък, както и сияйните стъклописи високо горе.

От всички странични параклиси затрещя стрелба, докато хората от ударния екип се разпръсваха и продължаваха приведени напред. Войниците отвърнаха на огъня; в малките помещения бяха хвърлени гранати, които ги прочистваха с оглушителни гърмежи. Дим и сълзотворен газ се понесоха през нефа към олтара.

1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)