Картата на времето [bg]

— Сега, като го споменахте, да — отвърна Уелс съвсем равнодушно.

— Ще ви обясня — рече младият мъж, опитвайки се да не се влияе от отявленото безразличие на публиката си. — Малко след началото на войната нашите учени изобретиха една машина, способна да отваря дупки във времето, с цел да прокарат тунел от 2000 г. до вашата епоха. Искаха да изпратят някого, който да ликвидира производителя на автомати и така да предотврати войната, преди да е започнала. Е, добре: този някой съм аз.

Уелс го гледаше сериозно в продължение на почти цяла минута. Накрая избухна в смях, който смути госта му.

— Имате изключително въображение, момко — призна писателят.

— Не ми ли вярвате? — попита другият с трагичен тон, заради който думите му прозвучаха по-скоро като горчива констатация, а не като въпрос.

— Разбира се, че не — весело възкликна Уелс. — Но не се тревожете, причината не е в това, че не сте изрекли находчивата си лъжа достатъчно правдоподобно.

— Но, в такъв случай… — замънка младежът засрамен.

— Просто не вярвам, че е възможно да се пътува до 2000 г., а още по-малко, че във въпросната епоха човекът ще води война с автоматите. Всичко това е една нелепа измислица. Гилиъм Мъри може да заблуди цяла Англия, но не и мен — заяви Уелс.

— Значи… вие знаете, че цялата работа е измама? — промълви младежът, още несъвзел се от слисването си.

Уелс кимна сериозно, хвърляйки поглед и към Джейн, която изглеждаше не по-малко изненадана.

— И не смятате да я разобличите? — попита най-сетне гостът.

Преди да отговори, писателят изпусна дълбока въздишка, сякаш този въпрос го бе измъчвал от дълго време.

— Не, нямам никакво намерение да го правя — отвърна. — Ако хората са готови да платят грешни пари, за да видят как сразявате някакви тенекиени автомати, може би си заслужават да бъдат мамени. От друга страна, кой съм аз, че да ги лишавам от илюзията, че са посетили бъдещето? Трябва ли да опропастя този блян заради факта, че някой забогатява благодарение на него?

— Разбирам — промълви посетителят. Сетне, все още изненадан, добави с известно възхищение: — От всичките ми познати вие сте единственият, който мисли, че това е лъжа!

— Е, предполагам, че имам известно предимство пред останалото човечество — отвърна Уелс.

Нарастващото изумление на младежа го накара да се усмихне снизходително. Джейн също го наблюдаваше с любопитство. Писателят изсумтя унило. Дошъл бе мигът да сподели хляба си с апостолите, а после те може би щяха да му помогнат да носи кръста.

— Преди малко повече от година — взе да обяснява Уелс, обръщайки се към двамата, — скоро след издаването на „Машината на времето“, един мъж ме посети, за да ми връчи току-що написания си роман. И неговата творба, също като „Машината на времето“, беше научен романс. Искаше да я прочета и, ако си съставя благоприятно мнение, да я препоръчам на моя издател Хенли за евентуално публикуване.