Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
„Стига глупости. Заспивай!“
Дълго време обаче му беше нужно, за да заспи.
Джейк се събуди от кошмар, не знаеше къде се намира. Седна, потрепери, притисна ръце до тялото си. Носеше само широка памучна фланелка и шорти, които също му бяха големи. Какво?…
Чу ръмжене, после приглушено пръцкане. Погледна към Бени Слайтман, завит през глава, и всичко си дойде на мястото. Той носеше една от фланелките и чифт от шортите на Бени. Намираха се в палатката на новия му приятел на едно възвишение над реката. Тук бреговете бяха каменисти и не ставаха за отглеждане на ориз, но бяха идеални за риболов, така обясни Бени. Ако имаха късмет, на сутринта щяха сами да си уловят закуската в Девар-тет Уай. И макар че след ден-два Джейк трябваше да се върне у Стареца при своя дин и ка-другарите си, Бени се надяваше приятелят му отново да го посети. Тук имаше добри места за риболов, хубави вирове за къпане и пещери със светещи стени, обитавани от флуоресциращи гущери. Джейк беше заспал с надеждата скоро да види тези чудеса. Не се чувстваше много спокоен без револвер тук (беше видял и преживял твърде много), но бе уверен, че Анди бди над тях, затова заспа спокойно.
После дойде сънят. Ужасен кошмар. Сузана в огромната, мръсна кухня на изоставения замък. Сузана, която държи гърчещия се плъх, набучен на голяма вилица. Кръвта, стичаща се по дървената дръжка към ръката и. „Това не е сън, знаеш го. Трябва да кажеш на Роланд.“
Следващата му мисъл бе още по-обезпокоителна: „Роланд вече знае. Еди също.“
Джейк седна, притисна колене до гърдите си и обгърна прасците си с ръце. Не се беше чувствал по-ужасно от деня, когато бе погледнал есето си за края на годината в часа по английски на госпожица Ейвъри. „Как разбирам истината“, бе озаглавено съчинението му и макар че сега той я разбираше много по-добре — съзнателно или подсъзнателно, — тогава беше изпитал истински ужас. Сега не чувстваше същото, по-скоро… по-скоро…
„Мъка“ — помисли си.
Да. Те бяха ка-тет, но сега единството им беше нарушено. Сузана бе обладана от друга и Роланд не искаше тя да научи, защото Вълците скоро щяха да се появят, тук и в другия свят. Вълците на Кала, Вълците на Ню Йорк.
Искаше му се да се ядоса, но нямаше на кого. Сузана беше забременяла, докато му помагаше, и ако Роланд и Еди не искаха да и кажат какво става с нея, то беше, за да я защитят.
„Да, бе, как не — обади се едно злобно вътрешно гласче. — Искат също да е способна да се сражава, когато Вълците се появят. Ако пометне или получи някаква нервна криза, ще сме с един човек по-малко.“
Знаеше, че не е справедливо да мисли така, но кошмарът го беше разтърсил. Все си представяше този плъх, гърчещ се на върха на вилицата. А тя стискаше дръжката. И се хилеше. Не, не можеше да го забрави. Тази усмивка. В този момент беше прочел мислите и: плъхкебап.
— Божичко — прошепна Джейк.
Струваше му, се разбира защо Роланд не казва на Сузана за Мия — и за бебето, което Мия наричаше „мъничето“, — но нима Стрелеца не разбираше, че така с всеки изминал ден губи нещо друго?
„Възрастните знаят по-добре от теб“ — помисли си Джейк.
Глупости. Ако възрастните знаеха по-добре, защо баща му пушеше по три кутии цигари без филтър и смъркаше кокаин, докато му потече кръв от носа? Ако да си възрастен, означаваше да знаеш винаги какво е най-разумно, защо майка му спеше с масажиста си, който имаше огромни мускули, но нито капка мозък? Защо никой от двамата не беше забелязал, че през пролетта на 1977 година детето им (чийто прякор Бама беше известен само на икономката) се побърква?
„Това не е същото.“
А дали? Ами ако Роланд и Еди бяха толкова затънали в проблема, че не виждаха истината?
„Какво е истина? Как разбираш истината?“
Те вече не бяха ка-тет — така я разбираше.
Какво беше казал Роланд на Калахан на онзи първи разговор? „Ние сме едно цяло.“ Тогава беше вярно, но според Джейк вече не. Спомни си една стара шега, използвана от шофьорите, когато им се спука гума: „Е, спаднала е само отдолу.“ Такива бяха те сега, спаднали отдолу. Вече не бяха ка-тет — как да бъдат, като криеха тайни един от друг? И дали Мия и детето в корема на Сузана бяха единствената? Не му се вярваше. Имаше още нещо. Нещо, което Роланд държеше в тайна не само от Сузана, а и от тримата.
„Можем да победим Вълците само ако се държим заедно — помисли си Джейк. — Само ако сме ка-тет. Не както сега. Нито тук, нито в Ню Йорк. Просто няма да стане.“
Хрумна му друга мисъл, толкова ужасна, че отначало той се опита да я пропъди, само че тя беше твърде натрапчива. Колкото и да не му се искаше, налагаше се да реши. „Трябва да поема нещата в свои ръце. Трябва да и кажа.“