Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Няколко години по-късно по споразумение с израелски длъжностни лица Голдщайн се завръща в Израел, получава нова самоличност и започва работа за израелската армия като психолог.
Голиеневски, Михал
Полски РАЗУЗНАВАЧ, избягал на Запад и предал информация, която довежда до арестуването на ДЖОРДЖ БЛЕЙК — шпионин на КГБ в британската служба за разузнаване МИ–6, и на ХАРИ ХОТЪН — цивилен служител в базата на Кралския военноморски флот в Портланд. Голиеневски е ВНЕДРЕН АГЕНТ на КГБ в полското разузнаване по време на бягството си през 1960 г. Затова знае много за съветската шпионска дейност. Предната година е написал и изпратил до американските резиденти на ЦРУ в цяла Европа 14 писма, подписани с името Снайпер. В тях се съдържа полезна информация, включително за шпионската дейност на Хотън. Най-сетне, през декември 1960 г., той се обръща към ЦРУ в Западен Берлин, където го придружава и любовницата му.
Преминавайки на Запад, той предоставя хиляди кадри със секретни документи. Предава на британските и американските следователи ценна информация за действията на КГБ и на шпионите му. Голиеневски твърди също, че е великият княз Алексей Николаевич Романов, избягал от болшевиките в Полша през 1917 г. През 1963 г. той разказва за шпионска операция на КГБ, в която участва АГЕНТ с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Бор, който в действителност е Хенри Кисинджър — професор в Харвард (а също бъдещ секретар на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ и държавен секретар). Освен това Голиеневски посочва, че офицерът от британската Служба за сигурност (МИ–5) Майкъл Ханли, бъдещ ръководител на МИ–5, също е съветски агент.
Според британския разузнавач ПИТЪР РАЙТ през 1963 г. „ЦРУ предполага, че той е луд“. Освен това служителят на ЦРУ ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН и бъдещият директор РИЧАРД ХЕЛМС са убедени, че Голиеневски отново е попаднал под контрола на КГБ още преди да премине на вражеска страна, и че Блейк и Хотън са предадени на западното разузнаване, за да бъдат предпазени по-важни шпиони.
Голиков, Филип (1900–1980)
Висш командир от съветската армия и ръководител на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ — по време на критичния период 1940–1941 г. Любимец на съветския диктатор Йосиф Сталин, той има изключително дълга кариера независимо от неуспехите си и като командир, и като ръководител на разузнаването.
Голиков има селски произход. През 1918 г. се записва като доброволец в Червената армия. В състава на специалните наказателни бригади към Трета армия взима дейно участие в потушаването на антиболшевишките селски бунтове. След Гражданската война командва полк, бригада, дивизия, а след това и корпус. По време на краткотрайната съветска кампания в Полша през септември 1939 г. е командващ Шеста армия.
През юни 1940 г. в Червената армия е въведено званието генерал — той получава званието генерал-лейтенант и същата година е назначен за ръководител на ГРУ. Голиков има заслугата за превръщането на ГРУ в ефективна разузнавателна служба след кървавите чистки от края на 30-те години. Въпреки че ГРУ предупреждава Сталин за предстоящото германско нападение (съветският диктатор пренебрегва тази информация), Голиков не е уволнен, както и не са предприети и други мерки срещу него след началото на съветско-германския конфликт на 22 юни 1941 г. Напротив, като шеф на ГРУ той води първите съветски мисии за осигуряване на военна помощ (и тайни) в Лондон и Вашингтон.
През октомври 1941 г. Голиков се завръща в Съветския съюз, за да поеме командването на Десета армия при отбраната на Москва през зимата на 1941–1942 г. След това поема командването на Четвърта нападателна армия, а по-късно и на Воронежкия фронт — един от най-значителните и важни командни постове в съветската армия. През 1942–1943 г. той става заместник командващ Сталинградския фронт. В автобиографията си „Хрушчов си спомня“ („Khrushchev Remembers“, 1970) Никита Хрушчов описва получаването на:
… съобщение от офицер от Сталинград, който ни уведомяваше, че Голиков съвсем е полудял и се държи като ненормален. Присъствието му в [сталинградската] армия не ни помагаше особено, а и той се превръщаше в тежест.
… Освободихме Голиков от задълженията му и го отзовахме.
По-късно Сталин укорява Хрушчов за стореното и през април 1943 г. Голиков е назначен за ръководител на Главното управление на личния състав на Червената армия и освен това за заместник-министър, като запазва и двата поста до 1950 г. След войната на Голиков възлагат също да организира принудителното репатриране на бившите съветски военнопленници и затворници от немските концлагери в СССР. Бившият офицер от СМЕРШ А. И. Романов описва всичко това така: