Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Всеки, който бе запознат с нещата, разбираше, че Голиков не е нищо повече от една „фасада“, човек, който подписваше официални документи, доклади, обръщения и т.н. Голиков беше поставен да отговаря за репатрирането, за да заблуди непосветените в тези дела, по-конкретно нашите чуждестранни съюзници. В действителност репатрацията се извършваше от Смерш и Главното политическо управление на НКГБ.
Според някои доклади Голиков е бил хвърлен в затвора за 2 години, вероятно през 1949–1950 г. Независимо от това той работи на ключови позиции в армията през 1950–1957 г., когато едновременно с това получава и важния пост на ръководител на политическото управление на съветската армия и началник на военния отдел в централния комитет на партията. През 1961 г. е повишен до най-високия военен чин — маршал на Съветския съюз. Голиков се оттегля от активна служба през май 1962 г. Сред наградите му е и Герой на Съветския съюз.
Голицин, Анатолий
Съветски офицер от КГБ, който бяга в Съединените щати, изоставяйки поста си в Хелзинки, Финландия. През декември 1961 г. Голицин, известен под името Анатолий Климов, предава на американските служби информацията, че в ЦРУ има съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ.
Роден е в Украйна. Майка му е украинка, а баща му — руснак. През Втората световна война служи в Червената армия и посещава школа за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. По-късно получава назначение в НКВД и в неговия приемник — КГБ. Работи в щабквартирата на НКВД/КГБ и от 1953 до 1955 г. е във ВИЕНА, където шпионира съветските емигранти. През 1960 г. е назначен в Хелзинки. Разочарован е от комунизма и КГБ — основна причина за измяната му.
Голицин предоставя информация за десетки съветски шпиони и разузнавателни операции. Помага на МИ–6 в събирането на доказателства срещу ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — внедрен агент в британското разузнаване, и разобличава ДЖОН ВАСЪЛ — съветски шпионин в Адмиралтейството. Информацията му води до създаването на КОМИСИЯТА ФЛУЪНСИ, която разглежда доказателствата, включително доклад за съветско проникване в Службата за сигурност (МИ–5).
Предоставената от Голицин информация за съветската дейност във Франция предизвиква оттеглянето на двама от ръководителите на френските разузнавателни служби, оставката на съветника на президента Дьо Гол по въпросите на разузнаването и осъждането на канадеца професор Хю Хамбълтън през 1983 г. на 10 години затвор за предаване на секретни документи от НАТО на КГБ. Голицин се среща с шефовете на разузнаването на няколко западни страни, за да обсъди с тях съветската дейност.
Служители на ЦРУ намират Голицин за темпераментен и труден човек. Той настоява да получи достъп до всички архиви и досиета на ЦРУ и на британското разузнаване. Твърди се, че иска сам да основе свой институт, за да проучва съветската дезинформация, както и да създаде световна агенция за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, финансирана от ЦРУ, която да противодейства на КГБ. Твърдението му, че има внедрен агент в ЦРУ, го прави един от любимците на ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на контраразузнаването в ЦРУ. Енгълтън му осигурява достъп до важни материали на ЦРУ, но изводите му водят до провала на няколко офицери от ЦРУ, срещу които не съществуват други доказателства или предположения за нелоялност.
Други двама съветски изменници — ФЕДОРА и ЮРИЙ НОСЕНКО, се опитват да хвърлят сянка върху валидността на информацията, която Голицин предоставя на Запада.
МИ–5 му дава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Каго.
Голушко, Николай (1937)
Втори и последен министър на МБ (Министерство на безопасността) в създадената след разпадането на Съветския съюз Руска федерация.
През 1959 г. Голушко завършва юридическия факултет в Държавния университет в Томск и 4 години работи като следовател в прокуратурата. През 1963 г. започва работа в КГБ като заместник инспектор за района на Кемерово. От 1974 г. заема ръководни длъжности в централния апарат на КГБ в Москва.
През 1982 г. вече е председател на секретариата на КГБ, където остава до 1985 г. От 1987 до 1991 г. заема поста председател на КГБ на Украйна. През 1991 г. е освободен от този пост заради подкрепа на промените в съветското правителство.
През януари 1992 г. президентът Борис Елцин го назначава за заместник-министър, а по-късно — и за първи заместник-министър на МБ. На 28 юли 1993 г. Елцин го прави и министър, въпреки че по-късно същата година министерството е закрито. (На този пост Голушко замества ВИКТОР БАРАННИКОВ.)