Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Гестапо е създадено през 1933 г. от Херман Гьоринг, за да замени пруската политическа полиция. Директор на Гестапо е Рудолф Дилс. Отначало Гьоринг използва новосъздадената организация, за да се арестуват и избиват опонентите на нацистката партия. През април 1934 г. за директор е назначен ХАЙНРИХ ХИМЛЕР и агенцията се разширява като полицейска ръка на СС — паравоенната сила на нацистката партия, също оглавявана от Химлер. (Вж. СД.)
Химлер е повишен в комисар на райха, за да заздрави Третия райх, и през октомври 1939 г. получава пълен контрол над новоприсъединената Полша. Ръководител на Гестапо става ХАЙНРИХ МЮЛЕР, който е ръководител на Гестапо по време на войната и играе ключова роля за „окончателното разрешаване на еврейския въпрос“. За последен път е бил видян на 28 април 1945 г. в бункера на фюрера. Изчезването му оставя Гестапо без ръководител в момент, когато съюзниците преминават през управляваните от нацистите райони на Германия.
Основният закон, по който действа Гестапо, е приет на 10 февруари 1936 г. Той дава на организацията абсолютна власт над живота на хората, за които се смята, че извършват дейност против държавата. Гестапо работи в цяла Германия и в страните, окупирани от нацистите. Жертвите се изпращат в концлагери или просто след мъчения се избиват. Понякога се проявява нещо като правосъдие и обвиняемите се изправят пред контролирани от Гестапо народни съдилища, където съдиите са известни с неизменните смъртни присъди. Действията и нарежданията, издавани от Гестапо, не подлежат на съдебно обжалване. Както казва доктор Вернер Бест — довереник на Химлер, „щом изпълнява волята на лидерите, полицията действа законно“.
Гестапо е IV отдел на ГУИС (Главно управление за имперска сигурност).
Гидеон
Канадско КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ за съветски АГЕНТ-НЕЛЕГАЛ (разузнавач, приел чужда самоличност), който отива в Канада през 1952 г., за да си създаде ЛЕГЕНДА, преди да пресече границата със Съединените щати. Но Гидеон се влюбва в една канадка, която е напълно против съветското управление.
Тъй като не иска да напусне Канада, а по това време вероятно не желае да бъде и шпионин, Гидеон съобщава на съветския ЦЕНТЪР, че е твърде трудно да се емигрира в Съединените щати. Затова той получава инструкция да остане като нелегален РЕЗИДЕНТ в Канада, където да отговаря за други разузнавачи, приели чужда самоличност.
Поради количеството работа и собствената си мудност той скоро изостава в изпълнението на сложните задачи. Най-сетне Гидеон решава да разкрие истинската си самоличност пред властите.
КРАЛСКАТА КАНАДСКА КОННА ПОЛИЦИЯ (КККП), която по това време отговаря за контрашпионажа, решава да превърне Гидеон в ДВОЕН АГЕНТ. В продължение на една година той изпълнява задълженията на резидент под наблюдението на служители на КККП, които следят дейността му, прослушват радиокомуникациите му и го разпитват за работата на съветските специални служби. След това, през 1955 г., КГБ вика Гидеон в Москва за отчет. Въпреки че отначало няма желание да изпълни заповедта, Гидеон се завръща в Съветския съюз. След заминаването си потъва в неизвестност. Служители на КККП смятат, че след първоначалната му измяна Гидеон е бил разкрит от съветското разузнаване и е продължил да работи с КККП, изпълнявайки подвеждаща операция за руснаците. Независимо от това КККП и британските разузнавателни служби научават много от него.
Гийом, Гюнтер
Личен помощник на западногерманския канцлер Вили Брант и източногермански шпионин. Несъмнено най-добрият от агентите на Щази, които проникват в западногерманското правителство между 1949 г., когато е създадена Източна Германия, и 1990 г., когато двете Германии се обединяват.
През Втората световна война баща му, който е лекар, дава подслон и осигурява медицинска помощ на Брант, когато е бил преследван от ГЕСТАПО. През 1955 г. Гийом-старши се свързва с Брант, който по това време е кмет на Западен БЕРЛИН, за да помогне на сина му да избяга от Изтока. С помощта на Брант през 1956 г. Гюнтер пристига на Запад като политически емигрант. По същото време младият Гийом, обучен от КГБ, е в армията на Източна Германия и работи за Щази.
Брант му осигурява работа в Социалдемократическата партия (СДП). Гийом успява да се издигне в йерархията на партията и през 1970 г. става личен помощник на Брант. На този пост Гийом има достъп до най-секретните планове и документи в администрацията на Брант, а също и до документацията на НАТО. Освен това той придружава семейството на Брант по време на почивките му. В книгата „Кой кой е в шпионажа“ („Who’s Who in Espionage“, 1984) Роналд Пейн и Кристофър Добсън отбелязват: „… Гийом изглеждаше напълно безобиден. С двойна брадичка, с подпухнало лице, приличаше на бухал, скрит зад очилата с метални рамки, а и се държеше като идеалния изпълнител.“