Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Полард е цивилен чиновник в Службата за военноморско разследване. Разочарован и подвластен на мания за величие, той подхранва егото си и банковата си сметка с помощта на израелците, като им предава всеки документ, до който може да се добере. Съпругата му — Ан Хендерсън Полард, също влиза в затвора за притежаване на секретни материали.
Пелтън, който има феноменална памет, разказва на руснаците всичко, което може да си спомни от работата си в АНС. Той също влиза в затвора.
Вж. ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ШПИОНИТЕ.
Голд
Вж. БЕРЛИНСКИ ТУНЕЛ.
Голд, Хари (1910–1972)
Американски химик, участвал непосредствено в дейността на МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ. Изпълнява ролята на КУРИЕР на главния агент в групата — КЛАУС ФУКС. Роден е в Русия под името Хайнрих Голдоницки. Голд пристига в Съединените щати със семейството си през 1914 г., а през 1922 г. получава американско гражданство. Учи за инженер-химик в Пенсилванския университет и посещава Технологическия институт Дрексел и университета Ксавие.
Предполага се, че Голд работи за съветското разузнаване от 1934 до 1945 г. Той предава на руснаците секретни данни за американската програма за атомна бомба, които получава от Фукс — английски учен, и от ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС от атомната лаборатория в Лос Аламос. Голд провежда 7–8 срещи с Фукс в Ню Йорк, по време на които си предават взаимно атомни тайни. През февруари 1945 г. той отново среща Фукс в Кеймбридж, Масачузетс, и получава „внушителен пакет“ информация.
Следващата среща на Голд и Фукс се провежда през юни 1945 г. Тогава Голд осъществява опасна куриерска мисия до 2 обекта. Първо отива до Санта Фе, Ню Мексико, където Фукс му предава скици и записки за плутониевата бомба, която скоро ще бъде изпробвана. След това Голд заминава за Албукерк, Ню Мексико, където дава 500 долара на Дейвид Грийнглас от лабораторията в Лос Аламос. През септември 1945 г., след атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки, Фукс отново се среща с Голд и му предава сведения, сред които и информация за производството на уран–235. Голд дава на Фукс инструкции, как да се свърже със съветския АГЕНТУРИСТ в Лондон. Голд е изоставен от руснаците през 1946 г. поради пробив в системата за сигурност. Когато през 1949 г. Фукс е разкрит, агентите стигат до Голд, който е арестуван от ФБР на 22 май 1950 г. по обвинение в шпионаж. Той прави признания и издава Грийнглас, МОРТЪН СОБЕЛ и ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ и съпругата му Етел, които са арестувани незабавно. На 9 декември 1950 г. Голд е осъден на 30 години затвор. Освободен е след помилване през 1965 г. и се установява във Филаделфия.
Съветският съюз го награждава с орден Червена звезда. Съветските кодови имена на Голд са Гуус и Реймънд. Вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.
Голдфингър
Операция на ВМС на САЩ за използването на модифицирания разузнавателен самолет ОРИОН P–3V за проследяване транспортирането на съветско ядрено оръжие по море. Самолетът е използван в края на 60-те и началото на 70-те години за тези задачи заедно с кораби на ВМС. (Вж. ОПЕРАТИВНА ГРУПА.)
Мнозина допускат, че операцията Голдфингър (Златен пръст) е наречена така в чест на едноименния роман за ДЖЕЙМС БОНД, но в действителност името идва от фамилията на ДИРЕКТОРА НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ през 1968–1971 г. вицеадмирал Ф. Дж. Харлфингър.
Голдфус, Емил
Вж. АБЕЛ, РУДОЛФ.
Голдщайн, Волф (1921)
Първият съветски шпионин, за когото е известно, че е действал против Израел. Син е на родители евреи. Роден е в Източна Европа. Още като младеж приема идеите на комунизма и е вербуван от НКВД за шпионаж срещу Израел.
Голдщайн пристига в Израел по време на Войната за независимост през 1948 г. и започва работа в икономическия отдел на външното министерство. Както е обичаят за новопристигналите, той променя името си според еврейската традиция на Зе’ев Авни. През 50-те години външното министерство изпраща Голдщайн в Брюксел, а по-късно — в Белград. Той има достъп до израелски правителствени комуникации, а също и до някои тайни преговори. Информацията, с която разполага, той предава на КГБ (което наследява НКВД през 1954 г. като съветска външноразузнавателна агенция). По този начин КГБ получава достъп до израелските дипломатически комуникации, включително до тези, които са предназначени за израелските разузнавателни кадри под дипломатическо ПРИКРИТИЕ.
Израелската служба ШИН БЕТ заподозира Голдщайн — в израелското посолство в Белград изявява желание да работи допълнителни смени в отдела за секретна информация. Под измислен претекст е отзован в Израел, разпитан е и скоро следват признанията за дейността му в полза на КГБ. Съден е при закрити врата, излежава 10 години, след което се завръща в Швейцария, където е живял на младини.