Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Момиченце!
То издаде мяукащ звук. Те посегнаха, за да докоснат влаж-ното, треперещо, изцапано с кръв новородено. Джим сряза пъп-ната връв.
- Кал!
- Нашата дъщеря, миличка!
- О, Кал...
- Господи... красива е. Ти си красива. Обичам те.
- Обичам те! О, обичам те!
Те мълвяха безсмислици, целуваха се и плачеха. Сълзи се стичаха и по лицето на Лин, докато вдигаше бебето и го повиваше в една хавлия. Джейн бе така погълната от детето и съпруга си, че почти не забеляза, че Джим беше извадил и плацентата, нито пък широката усмивка на лицето му.
Лин се смееше и мълвеше свои собствени брътвежи, докато използваше мека, влажна кърпа, за да избърше бебето, така че и Ани да вижда.
Ани Глайд гледаше правнучката си със задоволство.
- Тя ще бъде екстра качество. Само почакайте. Кръвта на Глайд е силна.
Лин се засмя през сълзи и подаде детето на Джейн, ала умелите, тренирани ръце на Кал първи я поеха.
- Ела тук, миличка. Нека те видим както трябва.
И той задържа бебето пред Джейн, така че заедно да видят мъничкото й, сбръчкано личице, преди да долепи устни до малкото челце.
- Добре дошла на света, сладката ми. Толкова се радваме, че си тук.
Замаяна и изпълнена с невероятен покой, Джейн гледаше как баща и дъщеря се запознават. Спомни си онзи миг преди толкова много време, когато беше изкрещяла в лицето на Кал: „Бебето е мое! Единствено мое и на никой друг!". Очите й се спряха последователно върху една баба и един дядо, които изглеждаха така, сякаш някой току-що им беше подарил звездите, своенравна прабаба и баща, който вече отдаваше сърцето си на малкото дете в ръцете си, и осъзна колко дълбоко бе грешала.
И разбра, че най-сетне я беше открила. Истинската Теория на всичко.
Кал вдигна глава.
- Вече знам! - Гръмкият му смях стресна новородената му
дъщеричка и тя отвори очи, но не проплака, защото той вече и беше ясен. Голям, шумен, мекосърдечен. Някой, когото можеше да върти на пръста си.
- Джейн! Мамо! Татко! Знам какво ще правя с живота си!
Съпругата му го зяпна.
- Какво? Кажи ми.
- Не мога да повярвам! - възкликна той. - Толкова се тревожих, а отговорът е бил пред очите ми през цялото време.
Защо не ми каза, че си се тревожил, Калвин? - долетя недоволен глас откъм ъгъла. - Можех да ти кажа туй, дето трябва да знаеш, още преди години.
Всички се обърнаха, за да погледнат Ани.
Тя се смръщи насреща им.
- Че то всеки с поне малко мозък в главата ще се досети, че Калвин е предопределен за планински доктор, точно като баща му и дядо му преди него. Кръвта на Бонър е силна.
- Лекар? Джейн завъртя глава и го зяпна изумено. - Права ли е? Ще станеш лекар?
Кал изгледа баба си свирепо.
- Не можа ли да ми го кажеш по-рано?
Тя подсмръкна.
- Никой не ме е питал.
Джейн се засмя.
- Ще станеш лекар? Прекрасно!
- Докато приключа, ще бъда стар лекар. Мислиш ли, че можеш да се справиш с това мъжът ти отново да тръгне на училище?
- Не мога да се сетя за нищо, което да ми достави по-голямо удоволствие.
В този момент Роузи Дарлинггьн Бонър реши, че достатъчно дълго са я пренебрегвали. Това беше нейният миг, да му се не види, и тя искаше внимание! В крайна сметка, предстояха й толкова много неща. Досадни по-малки братя, които трябваше да приветства на белия свят, приятелства, които да завърже, дървета, по които да се катери, родители, които да укротява и най-вече - страхотни романи, които да напише
Имаше и много тестове по математика, на които да я скъсат, да не говорим пък за един злощастен инцидент в химическата лаборатория с учител, който просто не оценяваше добрата литература. Ала може би беше по-добре двамата възрастни, които я съзерцаваха с глупашки изражения на лицата, засега да не знаят за химическата лаборатория.
Роузи Дарлингтън Бонър отвори уста и нададе рев: Аз идвам, свят! Независимо дали си готов, или не!
БЛАГОДАРНОСТ
Казват, че ни влече онова, от което най-силно се боим и започвам да вярвам, че наистина е така, тъй като това е втората ми книга, в която има наука и технологии, област, в която - да бъдем откровени - хич ме няма.
Много книги ми помогнаха в проучванията ми, макар да разбрах само малка частица от тях, и бих искала да спомена: Пол Дейвис, „Бог и новата физика“; Джеймс Глейк, „Хаос: създаването на нова наука“; Леон Ледерман (с Дик Терези), „Божествената частица“. Статията на Мудхурси Мукаржи „Обяснение на всичко" в „Сайънтифик Америкън“ от януари 1996 година също ми беше изключително полезна.